Уикипедия

Първи вселенски събор: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
м форматиране: 10x нов ред, 7x тире, 5x запетая, 3x точка, 23 интервала, кавички (ползвайки Advisor)
Ред 1:
<br />[[Файл:First Nicea Council Icon.jpg|мини|Константин Велики с архиереите, участници на Първия вселенски събор, носещи [[Никео-цариградски символ на вярата|Никейския символ на вярата]]]]
'''Първият вселенски събор''' е съвет на християнските епискипи , проведен в град [[Никея]] (днес [[Изник]]) през [[325]] г. Свикан е от император [[Константин I]] с цел да се спрат разногласията в [[църква (институция)|църквата]], предизвикани от [[арианство]]то. Съборът осъжда учението на [[Александрия|александрийския]] презвитер [[Арий]] като [[ерес]] и приема т.нар. [[Верую (Символ на вярата)|Символ на вярата]]. В Никея се създава и традицията всички по-важни религиозни въпроси да се решават на [[вселенски събор]]и.
 
== Участници ==
Числото на явилите се епископи се определя не еднакво: според [[Евсевий]] те са повече от 250, според [[Евстаий]]- – около 270, според думите на [[Константин Велики]]- – 300 и повече от 300, а [[Атанасий Велики]] на различни места в свойте съчинения ги определя различно- – ту 300, ту 318. Последното число станало общоприето, така Никейският събор често пъти е наричан просто събор на 318-те отци. Числото на епископите в различните заседания е различно и това е послужило като причина за разноречието в показанията на историците.
 
Епископи в римската държава са от гръцки или от латински произход . Датата която се опитват да приемат и съгласуват - – 20 май ( според [[Болотов]]- – 22 май) е официалното начало на съборните заседания. Времето от 20(22) май до 14 юни преминало в предварителни съвещания. През това време в тях могат да вземат участие лица, които не са епископи.В центъра на тези събор е съставлявало учението на [[Арий]] за личността на [[Исус Христос]]. През времето на тези съвещания ясно се определя кой е с [[Арий]] и кой е против него. [[Константин Велики]] пристига на 14 юни, а на 19 юни е съставен символът на събора. От 19 юни да 25 август събора се занимава с въпроси относно устройството на църковният живот. Края на събора е 25 август.
 
Арий е бил повлиян от [[гностицизъм|гностицизма]] и смятал, че Бог е толкова отделен от света, че въплъщението е невъзможно, и че Бог е просто единство ([[монада]]). От това следвало, че [[Исус Христос|Синът]] е сътворен преди създанието на света, а не е вечно роден от Отца, което противоречало на учението за [[Света Троица|Св. Троица]] (Божието триединство). Въпреки, че партията на полуарианите също подписала символа, тяхното учение, което въвеждало йерархия в Троицата, също било отхвърлено с добавката, че Сина е единосъщен (Homousios) на Отец – т.е. че Отец и Син имат еднаква природа и същност.
 
Твърде спорен е въпроса кой е председател на събора. Вероятно ще трябва да си го представим така: председателството пренадлежи на главните епископи- – митополитите, но за вървежа на препирните следи императорът и той сам ги ръководи. Благодарение на умелото ръководство на [[Константин Велики]] такъв сложен въпрос, какъвто е въпросът за личността на [[Исус Христос]], е решен за няколко дена.
 
== Символ и цели ==
Първият Съвет на Никея е свикан от император Константин Велики по препоръка на синод през 325 г. Този синод е обвинен в разследване на неприятностите, предизвикани от арианските спорове. За повечето епископи, учението на Арий е опасно. През лятото на 325 г. епископите на всички провинции са призовани в Никея , място, което е достъпно за много делегати, особено за тези от Мала Азия.Грузия, Армения, Сирия, Палестина , Египет, Гърция и Тракия .
 
== Дневен ред ==
Дневният ред на синода включва:
 
# Въпрос по отношение на връзката между Бога Отца и Сина (не само както Исус, но и в природата му преди създаването на света.
# Датата на празника Пасха / Великден- – На този събор, освен това се взима решение [[Великден]] да се празнува отделно от [[Пасха]] на първата неделя след първото [[пълнолуние]] след пролетното [[равноденствие]]. Така се определя разлика от 14 дни между двата празника.
# Различни въпроси на църковната дисциплина, което довежда до двадесет канона
* Организационна структура на Църквата: фокусирана върху реда на епископството.
Line 22 ⟶ 25:
* Обратно приемане в църквата на еретици: включително въпроса за това кога трябва да се наложи повторно покръстване.
* Литургийна практика: включително мястото на дяконите и практиката на молитва по време на литургия.
 
== Ефекти на съвета ==
Дългосрочните последици от Съвета на Никея са значителни. За първи път, представителите на много от владиците на Църквата са повикани. Също императорът изиграва роля, като призовава епископите под негова власт и използва властта на държавата, за да даде заповеди на съвета.В краткосрочен план обаче Съветът не решава напълно проблемите, за които свикан, за да обсъди. Периода на конфликти и катаклизми продължава известно време. Константин е заменен от двама ариански императори в Източната империя.
 
Езическите сили в империята искат да се запазят и да възстановят езичеството в седалището на императора. Арианците скоро след това възстановат почти всичките си права, които губят, и следователно арианството продължава да се разпространява и да бъде предмет на дебат в Църквата през останалата част на IV век. Почти веднага, арианският епископ и братовчед на Константин I, използва своето влияние в двора, за да може да овладее благоволението на Константин от никейските епископи към Арианите.
Константин умира след като най-накрая получава кръщение от ариански , и "с преминаването му на първия кръг в битката след края на съвета на Никея".▼
 
▲Константин умира след като най-накрая получава кръщение от ариански , и "с„с преминаването му на първия кръг в битката след края на съвета на Никея"Никея“.
 
Често в системата на църковното управление, и дори в системата на самия събор, императорите имат силно влияние като не само са участват, но и понякога са председатели на самите събори.
 
=== Роля на Константин ===
Християнството е незаконно в империята, но император Константин се съгласява през 313 г. с това, което става известно като Милански едикт . Никейското християнство така и не става държавна религия на Римската империя до 380 г. Междувременно езичеството остава законно и присъства в обществените дела. Сеченето на Константиновите монети и други официални мотиви, до Съвета на Никея, са връзката с езическия култ към Бога на слънцето. Първоначално Константин насърчава изграждането на нови храмове и толерира традиционните жертвоприношения. По-късно в царуването си той заповядва ограбването и разрушаването на римските храмове. Ролята на Константин по отношение на Никея е на върховен граждански лидер и авторитет в империята. Като император, отговорността за поддържането на гражданския ред е негова и той иска църквата да бъде в спокойствие. Когато за първи път е уведомен за безредиците в Александрия поради арианските спорове, той е силно обезпокоен за възникването на проблема и допускането му да стане публичен. Съзнавайки също така многообразието на мнения относно празнуването на Великден и надеждата да разреши и двата въпроса, той изпраща почетен епископ да сформира местен църковен съвет и да помири тези, които били разделени . Когато тази мисия се проваля, той се обръща към призоваването на синод в Никея, приканвайки най-видните мъже от църквите във всяка страна.▼
 
След закриването на събора [[Константин I]] отпразнува своята 20-годишнина от царуването си. След като свършването обяда, на който са поканени отците от събора, [[Константин I]] произнася реч, в която казва: {{цитат|Вие сте епископи на вътрешните работи на Църквата, а аз съм поставеният от Бога епископ на външните работи.|}} С това видимо е иска да мотивира своето участие в работата на събора и задоволството си от решението на въпросите.▼
▲Християнството е незаконно в империята, но император Константин се съгласява през 313 г. с това, което става известно като Милански едикт . Никейското християнство така и не става държавна религия на Римската империя до 380 г. Междувременно езичеството остава законно и присъства в обществените дела. Сеченето на Константиновите монети и други официални мотиви, до Съвета на Никея, са връзката с езическия култ към Бога на слънцето. Първоначално Константин насърчава изграждането на нови храмове и толерира традиционните жертвоприношения. По-късно в царуването си той заповядва ограбването и разрушаването на римските храмове. Ролята на Константин по отношение на Никея е на върховен граждански лидер и авторитет в империята. Като император, отговорността за поддържането на гражданския ред е негова и той иска църквата да бъде в спокойствие. Когато за първи път е уведомен за безредиците в Александрия поради арианските спорове, той е силно обезпокоен за възникването на проблема и допускането му да стане публичен. Съзнавайки също така многообразието на мнения относно празнуването на Великден и надеждата да разреши и двата въпроса, той изпраща почетен епископ да сформира местен църковен съвет и да помири тези, които били разделени . Когато тази мисия се проваля, той се обръща към призоваването на синод в Никея, приканвайки най-видните мъже от църквите във всяка страна.
▲След закриването на събора [[Константин I]] отпразнува своята 20-годишнина от царуването си. След като свършването обяда, на който са поканени отците от събора, [[Константин I]] произнася реч, в която казва: {{цитат|Вие сте епископи на вътрешните работи на Църквата, а аз съм поставеният от Бога епископ на външните работи.|}} С това видимо е иска да мотивира своето участие в работата на събора и задоволството си от решението на въпросите.
 
Съборът фиксира първенството на [[епископ]]ите на петте най-големи църковни центрове: [[Рим]], [[Константинопол]] (дн. Истанбул) [[Александрия]], [[Антиохия]] и [[Йерусалим]].
 
== Източници ==
{{източник|[[История на християнската църква]] на [[Михаил Постов]]|2019|01|13}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Първи_вселенски_събор“.