|
== В науката ==
„Теория“ в [[наука]]та се нарича математическо и/или логическо '''обяснение''' или '''описание''' на набор от събития или явления, или техен модел. В този смисъл „теория“ всъшноствсъщност се нарича такава [[хипотеза]], която е потвърдена или установена чрез наблюдение или [[експеримент]]иране и приета като изложение на известни факти; изложение на нещо, смятано за основен закон, принцип или причина за познато или наблюдавано явление.<ref name="Докинс-2011">Докинс, Р. (2011). ''Най-великото шоу на Земята. Доказателства за еволюцията.'' София: Изд. „ИнфоДАР“, ISBN 9789547614949</ref> Една теория е в състояние да [[Прогноза (наука)|прогнозира]] бъдещи събития или наблюдения от същия род и да бъде подложена на тестове посредством експерименти, вследствие на което да бъде потвърдена ([[Верифицируемост|верифицирана]]) или опровергана ([[Фалсифицируемост|фалсифицирана]]). Оттук следва, че за хората, занимаващи се с наука, понятията „теория“ и „факт“ не са противопоставени. Теорията в науката е хипотеза, потвърдена от [[факт]]и, за разлика от [[лаик|лаическия]] смисъл на думата.
Наличието на необяснени [[явление|явления]] показва, че определена научна теория не дава задоволителен модел, с който да се обяснят или предвидят точно тези последствия. Така например, [[вълна|вълновата]] теория за същността на светлината не обяснява [[фотоелектричен ефект|фотоелектричния]] ефект, въпреки, че успешно предвижда резултатите от експеримента с двете цепнатини (показващ [[дифракция]]та на светлината). По-късни теории, основаващи се на [[квантова механика|квантовата механика]], дават подходящи моделни обяснения и на двете явления.
[[Логическа грешка]] е да се твърди, че след като дадено явление е непредвидимо по настоящата научна теория, то по-добра теория не може да бъде формулирана, която да обясни въпросното явление. Ако се предложи като обяснение свръхестественото действие на Бог, то в този случай става въпрос за аргумент от типа [[Бог на белите полета]] (в познанието).
От друга страна, логически неправилно е да се приема, че след като една теория обяснява всички познати явления, тя задължително е вярна. Фактът, че не са известни факти, които да са в противовес на дадена теория, не е само по себе си доказателство за верността на теорията (както сочи [[Карл Попър]]). Съществува винаги възможността да съществува някакво все още необяснено явление, което да не се вписва в теорията. Така например, няма нито едно известно явление, което да противоречи на [[Теория на Големия взрив|теорията на Големия взрив]]. Това по никакъв начин не е окончателно доказателство, че произходът на Вселената е резултат на Големия взрив.
Често [[научна общност|научната общност]] е подложена на критика. Обичайно учените се изразяват и постъпват така, сякаш една теория (напр. на Големия взрив) е окончателно вярна. В подкрепа на учените обаче идва чистата практичност – въпреки, че от чиста логическа гледна точка, допускането за вярност е грешно, то е абсолютно непрактично (ако не и невъзможно) да се планират експерименти или да се прави оценка на данни, при отсъствие на каквито и да е било допускания. Науката се нуждае от някакъв набор от [[парадигма|фундаментални допускания]], на които да стъпи, за да се развива.
== В ежедневието ==
|
