Токугава Иеясу: Разлика между версии

{{обработка|форматиране, препратки, източници}}

 

[[Файл:Tokugawa Ieyasu2.JPG|мини|300px|Токугава Иеясу]]

 

 

 

 

През 1548 г. Ода нахлуват в Микауа (наследственото владение на Мацудайра) и Хиродата се обръща към Имагава Йошимото за помощ срещу нашествениците. Йошимото поставя едно условие – Такечийо да бъде отведен в Сумпу като заложник, с което Хиродата се съгласява въпреки несъгласието на останалите членове на рода.

Нобунага се съгласява и замъкът бива върнат на Ода, а Ода Нобухиро оглавява рода си. Междувременно Сесай се връща в Сумпу с Такечийо, където той израства, но в този период роднините му в Микауа стават все по-загрижени за бъдещето на рода Мацудайра – заради отслабването на влиянието на Ода и васалния им статут към Имагава.

 

Когато през 1556 г. навършва пълнолетие, Такечийо, следвайки установената традиция, променя собственото си име на Мотонобу (''Matsudaira Jirōsaburō Motonobu – '' 松平 次郎三郎 元信). Година по-късно – след сватбата с първата си жена, той променя името си на Мотоясу (''Matsudaira Kurandonosuke Motoyasu – '' 松平 蔵人佐 元康). Родът Имагава му разрешава да се върне в родната Микауа, но и му нарежда да се включи в серия от битки срещу рода Ода. В резултат на това Мотоясу печели своето първо сражение – при Терабе, а като цяло заслугите му от този период започват да му изграждат име на способен военачалник. Когато Ода Нобухиро умира, родът е оглавен от по-младия му брат Нобунага. Скоро след това родът Мацудайра и самураите от Микауа започват да искат по-голяма автономия от Имагава. Без да се съобрази с това, Имагава Йошимото организира армия от 20 000 самураи (много от които от Микауа) и я повежда към столицата Киото – първият даймьо, който прави това след 1538 г. Мотоясу междувременно напада крепостта Маруне и след като я превзема, той и хората му се установяват в нея за да я защитават, поради което пропускат кървавата битка при Окехадзама, близо до Киото, в която Имагава Йошимото намира смъртта си, а родът Имагава е победен.

 

През 1583 г. една от малкото останали пречки пред Тойотоми Хидейоши да управлява Япония е Шибата Кацуе. Иеясу остава неутрален в конфликта, който приключва след битката при Шидзугатаке през 1583 г., Кацуе извършва сепуку, а Хидейоши и родът му стават най-силните владетели в Япония.

 

През 1584 г. Иеясу решава да подкрепи Ода Нобукацу, най-възрастният син и наследник на Ода Нобунага. По това време в резултат на смъртта на Нобунага влиянието на рода Ода вече е чувствително отслабено – за разлика от това на Токугава, докато Тойотоми Хидейоши остава безспорният хегемон. Със съгласието на Ода Нобукацу, Токугава окупират провинция Овари, бастион на Ода, разчитайки това да бъде достатъчно предизвикателство за Хидейоши да поведе война. Последният действително отговаря, изпращайки армия в Овари, с което започва т.нар. „кампания Комаки“. Иеясу печели единствената достойна за отбелязване битка от тази кампания – тази от Нагакуте, което събитие довежда в края на 1584 г. до примирие между Тойотоми и Токугава. Междувременно Ода Нобукацу вече е преминал в противниковия лагер, сключвайки сепаративен мир с Хидейоши. Териториите, владение на Ода (с изключение на Овари), са анексирани от Тойотоми, отбелязвайки края на политическото влияние на рода Ода. Окончателният край на конфликта е през 1585 г., когато Иеясу се явява в Осака с официалното обещание да приключи с враждебните действия срещу Хидейоши. Въпреки това Хидейоши остава резервиран по отношение на лоялността на Иеясу и оттук нататък единствената военна кампания, в която двамата участват рамо до рамо, е тази от Одавара през 1590 г.

 

През 1592 г. Хидейоши нахлува в Корея с повече от амбициозната идея да завладее Китай и Индия. Въпреки че японската армия успява да се установи в столицата, тя става обект на яростна партизанска война, обхванала цялата страна. Родът Токугава не взима участие в кампанията, По нареждане на Хидейоши Иеясу със самураите си остава на остров Кюшу, вероятно за да бъде „държан под око“, но дори и в негово отсъствие васалите му успешно затвърждават влиянието му в новите му провинции. Кампанията в Корея приключва през 1598 г. с неуспех за японците – те се принуждават да напуснат полуострова, след което Иеясу се прибира в Едо.

 

{{основна|Битка при Секигахара}}

Тъй като през 1593 г. (когато е в доста напреднала възраст) на Хидейоши се ражда единственото му дете – наследникът Тойотоми Хидейори, през 1598 г. вече тежко болен той свиква съвет, съставен от най-влиятелните даймьо, за да определи формата на управление на Япония след неговата смърт. Шестте регенти от назначения от него регентски съвет са [[Маеда Тошийе]] (главен регент и наставник на наследника), [[Мори Терумото]], [[Укита Хидеие]], [[Уесуги Кагекацу]], [[Кобаякава Такакаге]] и [[Токугава Иеясу]]. Малко след това Хидейоши умира, веднага след което Иеясу, използвайки създадения политически вакуум, започва да създава коалиция от самурайските родове, настроени против рода Тойотоми. След смъртта на Маеда Тошийе през 1599 г. Иеясу повежда войските си към Фушими, като окупира и замъка на Осака, с което си навлича гнева на останалите четирима регенти (по това време единият от тях – Такакаге вече е починал). От своя страна опозицията на Иеясу намира своя лидер в лицето на Ишида Мицунари, който, без да бъде регент, е един от главните му опоненти – до степен да организира опита за убийството му по-рано през същата година. Парадоксално опитите през този период на някои от генералите на Иеясу да убият Ишида са спрени от самия Иеясу.

Веднага след крайната победа Иеясу преразпределя новозавладените територии между своите васали. Тези от тях, подкрепили го от самото начало, получават благородническата титла ''fudai даймьо'', докато обявилите се за негови васали след битката при Секигахара – по-нисшата ''tozama даймио.'' Иеясу оставя някои от родовете, управляващи западни владения, без последствия, като например рода Шимацу, но повечето от тях са изтребени. Наследникът Тойотоми Хидейори е принуден да се оттегли в замъка Осака и практически да напусне политическия живот на страната, оставяйки де факто цялото управление на Япония в ръцете на Иеясу.

 

[[Файл:Tokugawa family crest.svg|мини|дясно|[[Герб]]а на [[Шогунат Токугава]]]]

 

== В художествената литература ==

Токугава Иеясу е едно от главните действащи лица на романа „[[Шогун (книга)|Шогун]]“ на [[Джеймс Клавел]], където е представен под името Йоши Торанага.

 

== Вижте също ==