Фьодор Шмид: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени
м форматиране, препратки; форматиране: 2 интервала (ползвайки Advisor)
Етикети: добавен етикет nowiki в статията Визуален редактор: превключен
Ред 7:
| портрет-описание =
| име-рождено =
| роден-място = [[Кайема]], [[Лифляндска губерния]], [[ЕстонияРуска империя]]
| починал-място = [[Санкт Петербург]], [[Русия]]
| националност = {{Русия}}
| работил = заместник-директор на ботаническата градина в Дерпт
| вложки = {{Личност/Учен | категория = геолог
| област = [[геология]], [[ботаника]], [[палеонтолог]]
| образование = [[Тартуски университет]]
| учил-при =
| работил-в =
| студенти =
| публикации =
| известен-с =
| повлиян =
| повлиял = }}
}}
 
'''Фьодор Богданович Шмид''' ('''Фридрих Карл Шмид''') ({{lang-ru|Фёдор Богданович Шмидт}}, {{lang-de|Friedrich Karl Schmidt}}) (е [[15 януариРусия|руски]] [[1832Ботаника|ботаник]] –, [[8 ноемвриГеология|геолог]], [[1908Палеонтология|палеонтолог]]) руски ботаник, геолог, палеонтолог от немски произход.
 
== Произход и години на учение (1832 – 1859) ==
Роден е на [[15 януари]] [[1832]] година ([[стар стил]]) в имението Кайема, Лифляндска губерния, [[Руска империя]] (сегаднес в [[Естония]]), в [[Немци|немско]] семейство. През 1852 г. завършва университетаУниверситета в Дерпт (сегаднес [[Тарту]],Тартуски [[Естонияуниверситет]]). Първоначално се занимава с ботаника и през 1855 г. защитава [[Магистратура (образование)|магистратура]] по тази наука, но впоследствие се посвещава на геологията и палеонтологията. Става най-добрия специалист по изучаването на силурския[[силур]]ския геоложки период в Прибалтийския район. От 1856 до 1859 г. е заместник-директор на ботаническата градина в [[Дерпт]].
 
== Експедиционна дейност (1859 – 1866) ==
През 1859 г., вече известен със своите научни трудове, е поканен от [[Руско географско дружество|Руското географско дружество]] да вземе участие в качеството си на геолог и ботаник в Амурско-Сахалинската експедиция (1859 – 1862). Освен него в експедицията влизат [[Топография|топографът]] Герасим Василиевич Шебунин и ботаникът [[Пьотър Глен|Пьотър Петрович Глен]].
 
През юли 1859 г. извършва геоложки изследвания в източното [[Задбайкалие]]. От средата на август до края на септември се спуска по реките [[Шилка (река)|Шилка]] и [[Амур]] до устието на [[Усури]] и извършва геоложки изследвания покрой теченията на реките. През пролетта на 1860 изследва долното течение на [[Амур]], в т.ч. езерата [[Кизи]], [[Кади]], [[Орел (езеро)|Орел]] и др. През лятото и есента на 1860, заедно с Шебунини, изследва и картира западното крайбрежие на [[Сахалин]] на протежение около 700 км. През 1861 г. изследва геологията на река [[Суйфун]] (245 км), вливаща се в [[Амурски залив|Амурския залив]] на [[Японско море]]. От нея се прехвърля към езерото [[Ханка]] и по река [[Усури]] се спуска до [[Хабаровск]], където зимува. През май 1862, отново заедно с Шебунин, изследва река [[Амгун]] (ляв приток на [[Амур]]) от устието ѝ, до устието на левия ѝ приток река [[Немилен]] (около 300 км). Изкачва се по река [[Керби]] (десен приток на [[Немилен]]), пресича хребета [[Дусе-Алин]] (2326 м) и изследва цялото течение на река [[Бурея]] (623 км, ляв приток на [[Амур]]).
 
В резултат на неговите изследвания е намерена изкопаема юрска флора в [[Амурска област]] и са открити кредни и третични наслагвания на остров [[Сахалин]]. Изучава [[Флора|флората]] на острова, прави му първото растително и геоложко описание и в резултат на своите изследвания предлага разделянето му на две физикогеографски и растителни области. Съставя първата геоложка карта на крайбрежието на залива [[Петър Велики (залив)|Петър Велики]]. За работата си в Далечни Изток Шмид е награден от Руското географско дружество със златен медал.
 
За работата си в [[Далечния Изток]] Шмид е награден от Руското географско дружество със златен медал.
 
През 1866 г. е отправен от [[Руската Академияакадемия на науките]] да изследва вътрешните части на [[Гидански полуостров|Гиданския полуостров]] и долното течение на [[Енисей]], където открива труп на [[Мамути|мамут]].
През юли 1859 извършва геоложки изследвания в източното [[Задбайкалие]]. От средата на август до края на септември се спуска по реките [[Шилка (река)|Шилка]] и [[Амур]] до устието на [[Усури]] и извършва геоложки изследвания покрой теченията на реките. През пролетта на 1860 изследва долното течение на [[Амур]], в т.ч. езерата [[Кизи]], [[Кади]], [[Орел (езеро)|Орел]] и др. През лятото и есента на 1860, заедно с Шебунини изследва и картира западното крайбрежие на [[Сахалин]] на протежение около 700 км. През 1861 изследва геологията на река [[Суйфун]] (245 км), вливаща се в [[Амурски залив|Амурския залив]] на [[Японско море]]. От нея се прехвърля към езерото [[Ханка]] и по река [[Усури]] се спуска до [[Хабаровск]], където зимува. През май 1862, отново заедно с Шебунин изследва река [[Амгун]] (ляв приток на [[Амур]]) от устието ѝ, до устието на левия ѝ приток река [[Немилен]] (около 300 км). Изкачва се по река [[Керби]] (десен приток на [[Немилен]]), пресича хребета [[Дусе-Алин]] (2326 м) и изследва цялото течение на река [[Бурея]] (623 км, ляв приток на [[Амур]]).
 
== Научна кариера и последни години (1867 – 1908) ==
В резултат на неговите изследвания е намерена изкопаема юрска флора в [[Амурска област]] и са открити кредни и третични наслагвания на остров [[Сахалин]]. Изучава флората на острова, прави му първото растително и геоложко описание и в резултат на своите изследвания предлага разделянето му на две физикогеографски и растителни области. Съставя първата геоложка карта на крайбрежието на залива [[Петър Велики (залив)|Петър Велики]]. За работата си в Далечни Изток Шмид е награден от Руското географско дружество със златен медал.
През 1872 г. става [[професор]], а през 1874 – [[академик]] в Руската Академияакадемия на науките. Продължава работата по изучаването на силурската система и изследването на ледниковите образувания в Прибалтийския край. Описва и систематизира доставените от руски научни експедиции колекции от [[Минерал|минерали]] и [[растения. От 1873 до 1900 е директор на Минераложкия музей към Академията на науките]].
 
От 1873 до 1900 г. е директор на Минераложкия музей към Академията на науките.
През 1866 е отправен от Руската Академия на науките да изследва вътрешните части на [[Гидански полуостров|Гиданския полуостров]] и долното течение на [[Енисей]], където открива труп на мамут.
 
Умира на [[8 ноември]] [[1908]] година ([[стар стил]]) в [[Санкт Петербург|Санкт Петербур]]<nowiki/>г на 76-годишна възраст.
== Научна кариера (1867 – 1908) ==
През 1872 става професор, а през 1874 – академик в Руската Академия на науките. Продължава работата по изучаването на силурската система и изследването на ледниковите образувания в Прибалтийския край. Описва и систематизира доставените от руски научни експедиции колекции от минерали и растения. От 1873 до 1900 е директор на Минераложкия музей към Академията на науките.
 
== Памет ==
Неговото име носят:
* вид [[бреза]] (''Betula schmidtii'');
* връх Фридрихфеллет ({{coord|78|05|N|18|12|E|}}, 440 м), в югоизточната част на остров [[Западен Шпицберген]], архипелаг [[Шпицберген]];
* връх Шмид, в района на град [[Норилск]], [[Красноярски край]];
* връх Шмидбергет ({{coord|78|03|N|18|06|E|}}, 550 м), в югоизточната част на остров [[Западен Шпицберген]], архипелаг [[Шпицберген]];
* вулкан Шмид ({{coord|56|42|N|159|39|E|}}, 2020 м), на п-ов [[Камчатка]];
* възвишение Шмид ({{coord|76|05|N|138|54|E|}}, 102 м), в северната част на остров [[Котелни]], [[Новосибирски острови|Новосибирски о-ви]];
* нос Шмид ({{coord|76|01|N|97|24|E|}}), на западния бряг на п-ов [[Таймир]];
* п-ов [[Шмид (полуостров)|Шмид]] ({{coord|54|08|N|142|44|E|}}), в най-северната част на остров [[Сахалин]];.
 
== Съчинения ==