Инфрачервена термография: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kras6bmw (беседа | приноси)
м текст едит
м Премахнати редакции на Kras6bmw (б.), към версия на Ted Masters
Етикет: Отмяна
Ред 4:
 
[[Сензор]]ите от типове [[CCD]] и [[CMOS]], които се използват във фотоапаратите за видима светлина са чувствителни само към не-топлинната част на инфрачервения спектър, наричана близка инфрачервена област, но не и към средно- и дълго-вълнова инфрачервена области, използвани за инфрачервена термография. Повечето камери за инфрачервена термография използват специализирани матрици (FPA, focal-plane array) от чувствителни към инфрачервеното (топлинно) лъчение елементи, разположени във фокалната равнина на обектива, които са способни да регистрират по-големи дължини на вълните (3 – 5 и 8 – 14 микрометра). Най-разпространените матрици са изработени на базата на полупроводници като InSb, InGaAs, HgCdTe. Най-новите технологии използват евтини и неохлаждани микроболометрични сензори. Техният растер е значително по-малък от този на съответните фотоапарати за видима светлина, най-често от 160x120 до 640x512 пиксела. Термографските апарати са много по-скъпи от съответната фотографска апаратура. По-старите камери с болометри или по-чувствителните, като тази с InSb сензор, изискват криогенно охлаждане, напр. с миниатюрен охладител с цикъл на Стърлинг или с течен азот.
 
От скоро се използва и за откриване на течове от опитни професионалисти. Така битовите проблеми се установяват без унищожаване на жилищни повърхности и покриви. Едни от първите пректикуващи го в България са [https://www.thermal-c.com/%D1%83%D1%81%D0%BB%D1%83%D0%B3%D0%B8/ ТермалСи].
 
== Диагностика ==