Инфрачервена термография: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м текст едит |
Ted Masters (беседа | приноси) м Премахнати редакции на Kras6bmw (б.), към версия на Ted Masters Етикет: Отмяна |
||
Ред 4:
[[Сензор]]ите от типове [[CCD]] и [[CMOS]], които се използват във фотоапаратите за видима светлина са чувствителни само към не-топлинната част на инфрачервения спектър, наричана близка инфрачервена област, но не и към средно- и дълго-вълнова инфрачервена области, използвани за инфрачервена термография. Повечето камери за инфрачервена термография използват специализирани матрици (FPA, focal-plane array) от чувствителни към инфрачервеното (топлинно) лъчение елементи, разположени във фокалната равнина на обектива, които са способни да регистрират по-големи дължини на вълните (3 – 5 и 8 – 14 микрометра). Най-разпространените матрици са изработени на базата на полупроводници като InSb, InGaAs, HgCdTe. Най-новите технологии използват евтини и неохлаждани микроболометрични сензори. Техният растер е значително по-малък от този на съответните фотоапарати за видима светлина, най-често от 160x120 до 640x512 пиксела. Термографските апарати са много по-скъпи от съответната фотографска апаратура. По-старите камери с болометри или по-чувствителните, като тази с InSb сензор, изискват криогенно охлаждане, напр. с миниатюрен охладител с цикъл на Стърлинг или с течен азот.
== Диагностика ==
|