Уинстън Чърчил: Разлика между версии

[[File:Chartwell02.JPG|thumb|Чърчил прекарва голяма част от времето в дома си в Чартуел, [[Кент]], купен през 1922 г. след раждането на дъщеря му Мери.]]

Кралица [[Елизабет II]] предлага да направи Чърчил херцог на Лондон, но това се отхвърля поради протестите на сина му Рандолф, който ще трябва да наследи титлата при смъртта му.<ref>Rasor, p. 205</ref> След като напуска премиерското мястоправителството, той прекарва все по-малко време в парламента и се оттегля окончателно през 1964. През 1963 г. американският президент [[Джон Кенеди]], упълномощен от Конгреса, обявява Чърчил за почетен гражданин на Съединените щатиСАЩ, но той не е в състояние да посети церемонията в Белия дом. На 15 януари 1965 г. Чърчил получава тежък удар. Той умира в дома си девет дни по-късно на 24 януари 1965 г., на 90-годишна възраст.{{hrf|Jenkins|911}}.

По декрет на кралицата тялото му е изложено за поклонение за три дни и на 30 януари се провежда държавна погребална служба в катедралата [[свети Павел (катедрала)|Свети Павел]].<ref>Picknett, et al., p. 252</ref> Необичайно за случая кралицата присъства на погребението.<ref>[http://www.bbc.co.uk/archive/churchill/11024.shtml Remembering Winston Churchill: The State Funeral of Sir Winston Churchill, part 2], BBC Archive, accessed 5 March 2011</ref> При погребалното шествие Кралската артилерия стреля с 19 оръдия, както подобава на глава на правителство, а КВВС прелитат с шестнадесет изтребителя. По молба на Чърчил той е погребан в семейното място в църквата Свети Мартин, [[Блейдън]], близо до [[Удсток (Англия)|Уудсток]], недалеч от родното му място, двореца Бленъм. По-късно през 1965 г. в [[Уестминстърско абатство|Уестминстърското абатство]] е поставен мемориал на Чърчил, създаден от гравьора Рейнолдс Стоун. През 1973 г. на площада пред парламента е поставен паметник на Чърчил в цял ръст, дело на скулптора Робърт-Джоунс <ref>http://www.london.gov.uk/parliamentsquare/about/churchill.jsp Parliament square – Statues, посетен на 19 януари 2012</ref>.