Разлика между версии на „Уинстън Чърчил“

Пренасянето на бойните действия през есента на 1943 г. на територията на Южна Италия довежда до попадането на Балканите в обсега на съюзническата бомбардировъчна авиация. Това обстоятелство е съчетано с примамливите за Чърчил перспективи за падането на прогерманския режим в България преди появата на Съветската армия в района на Балканите.
 
[[Бомбардировки на България през Втората световна война|Въздушната война]] срещу България започва на 14 ноември 1943 г. и продължава до края на март 1944 г. Британските и американските ескадрилибомбардировачи пристигат над своите цели (най-често София) на големи ескадрили, прикривани от значителни формации изтребители. Командването на [[Вермахт]]а не е в състояние да окаже съдействиепомогне на малобройната българска авиация, разполагаща с изостанала и износена материална база. Независимо от това българските летци се ангажиратвстъпват в неравна битка с превъзхождащия ги противник. Само по време на една от големите бомбардировки над София са свалени осем български изтребителя. Капитан [[Димитър Списаревски]] врязва самолета си в американски бомбардировач B-17 „Летяща крепост“, за да не допусне той да хвърли товара си над София. Въпреки превъзходството си търпи загуби, и съюзническата авиация търпи загуби – 329 членове на нейните екипажи попадат в плен, от които 69 умират от раните си. РезултатитеВ резултат от бомбардировките са убити няколко хиляди убитидуши, стотици са тежко ранени българи, напълно разрушени са 1500 сгради само в София. Бомбардирани са и [[Враца]], [[Дупница]], [[Скопие]].{{hrf|Гунев|2007|271}}.
 
На 6 февруари 1944 г. американското посолство в Анкара информира президента, че посланикът на България в Турция Н. Балабанов е разисквал възможността за промяна на българската политика, без да поставя никакви предварителни условия с изключение на едно единствено – да бъдат запазени границите на България от преди Втората световна война. От българска страна е отправено искането да бъдат прекратени бомбардировките над страната до пристигането в Анкара на официална българска мисия, упълномощена да преговаря със [[Съюзници]]те по въпроса за излизането на България от войната.<ref>FDRL Sherwood Collection, Map Room, Box 35, Folder Bulgarian Peace Feelers</ref>,{{hrf|Гунев|2007|278}} След получаването на тази информация Рузвелт се обръща към Чърчил с предложение да бъдат прекратени бомбардировките над България. В своята ответна телеграма Чърчил пише:
 
На 6 февруари 1944 г. американското посолство в Анкара информира президента си, че посланикът на България в Турция Н. Балабанов е разисквал възможността за промяна на българската политика, без да поставя никакви предварителни условия с изключение на едно единствено – да бъдат запазени границите на България от преди Втората световна война. От българска страна е отправено искането да бъдат прекратени бомбардировките над страната до пристигането в Анкара на официална българска мисия, упълномощена да преговаря със [[Съюзници]]те по въпроса за излизането на България от войната.<ref>FDRL Sherwood Collection, Map Room, Box 35, Folder Bulgarian Peace Feelers</ref>,{{hrf|Гунев|2007|278}}. След получаването на тази информация Рузвелт се обръща към Чърчил с предложение да бъдат прекратени бомбардировките над България. В своята ответна телеграма Чърчил пише:
{{cquote|След като лекарството е свършило толкова добра работа, нека да продължат да получават допълнителни дози от него.<ref>FDRL Sherwood Collection, Map Room, Box 14, Folder 2, Messages from Churchill, January 1944 – April 1945</ref>,{{hrf|Гунев|2007|279}}}}