Създадена е на 6 октомври 1930 г. като политическо крило на [[Съюз „Българска родна защита“|Съюза „Българска родна защита“]] и е оглавена от доктора по коституционно право [[Александър Сталийски (министър на правосъдието)|Александър Сталийски]]. На политическата сцена излиза през февруари 1931 г. През май същата година се появява печатния й орган в. "Възраждане". Под енергичното ръководство на ерудит като д-р Ал. Сталийски и с финансовата подкрепа на индустриалеца [[Велизар Пеев (фабрика)|инж. Велизар Пеев]], Задругата бързо постига успехи. Тя създава свои поделения с повече от 200 регионални представители,особено активни са русенската, варненската и ломската местни организации. Организацията става партийтапартийна и декларира 10 000 членове в 1932 г., (според други сведения списъчният състав е към 8 000 души).<ref>Поппетров, Н. - "Социално наляво, национализмът-напред". С., 2009 г., с. 355-356</ref> Изработва свои програми за различни общински избори (включително специална платформа за участие в софийските общински избори от есента на 1932 г.). След провала на партията на изборите през юни 1931 г., между нея и Съюза „Българска родна защита“ настъпва разрив. От нейните среди излизат няколко инициативи за обединение на сходни формации включително през юни 1933 г. със "[[Звено]]" - станал в 1944 г. един от главните извършители на [[Деветосептемврийски преврат|деветосептемврийския]] преврат. Въпреки енергичните усилия на Сталийски, партията не успява да си създаде широка база, а преговорите със звенарите, който също виждат обществено-политическата система в страната радикално реформирана по фашистки образец, се провалят заради недопустимо про-югославските тежнения на "Звено". След оттеглянето на основния ѝ спонсор иднустриалеца инж. [[Велизар Пеев]] в началото на 1934 г. дейноста на НЗФ замира, на 14 април излиза последният брой на в. "Възраждане", а след [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]] тя е официално закрита от звенарската власт заедно със забраната на всички политически партии.<ref name="поппетров">{{cite book | last = Поппетров | first = Николай | year = 2008 | title = Фашизмът в България. Развитие и прояви | publisher = „Кама“ | pages = 48 – 51, 121 | isbn = 978-954-9890-92-1}}</ref>
