Седянка: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 1:
[[Файл:Ilja Jefimowitsch Repin 001.jpg|мини|Картина на Иля Репин „Вечеринка“ – песни и танци в края на една руска седянка]]
[[Файл:BASA-VD-1217-2-12-5.jpg|мини|Източник [[ДАА]]-[[Видин]]]]
'''Седянката''' е стар български [[обичай]], [[ритуал]], практикуван в миналото най-вече по [[село|селата]]. Името идва от глагола ''седя'', тъй като това е една от основните дейности по време на седянка. На седянките се събират само млади хора, които са готови за [[брак|женитба]]. Това става около седенкарския [[огън]]. Най-активното време за седенкуване е през есента и зимата, когато момите не са заети с полска работа, а ергените са се върнали от гурбетуване. Момата, решила да организира в дома си седенкуване, се събира с няколко свои дружки в двора на къщата. Групата намира най-високото възможно място на дома (от високо могат „да чуят надалеко, дека е седянката“) и от там се изпяват няколко песни. Този песенен сигнал е за ергените. Момите обикновено се занимават с някаква работа - предат, шият, навиват [[прежда]] и същевременно [[песен|пеят]], разказват [[легенда|легенди]], [[гатанка|гатанки]], [[предание|предания]], [[приказка|приказки]], [[танц]]уват и се надиграват, задяват се и се закачат с ергените. Стараят се да покажат уменията си в “ръкоделни”„ръкоделни“ женски занятия.
 
Според [[Патриархат|патриархалните]] норми на старото българско общество се счита за неприлично момата да избира своя любим. Когато момците пристигат на седянката, те гърмят, викат и свирят. Обикновено сядат по двойки, всеки момък до избранницата на сърцето си. “Вземането на китката” е съществен и много важен момент за засвидетелстване на [[любов]]та. Момъкът краде китката и след това я носи на видно място, за да се знае, че има любима. Девойката от своя страна, ако се завърне без [[цвете]], се знае, че е „взета“.