Разлика между версии на „Хорасански път“

м
м (форматиране: 10x кавички, 6x тире-числа, 2x нов ред, 2 интервала, тире, точка (ползвайки Advisor))
[[Файл:Khurasan_Road_from_Baghdad_to_al-Rayy.svg|дясно|мини|300x300пкс|Карта на Хорасанския път от Багдад до [[Рей]], (според [[Ибн Хордадбех]]) с разстояния, измервани във [[фарсах]]и]]
 
Счита се, че Хорасанския път е най-добре описания в литературата търговски път в Абасидския регион;.{{sfn|Le Strange|1905|p=9}} Маршрутът е подробно описан от Ибн Руста и повечето средновековни мюсюлмански географи, като Кудама ибн Джафар и Ибн Хордадбех съобщават за разстоянията между различните обекти.{{sfn|Le Strange|1905|pp=12, 85}} Според тях пътят между Багдад и [[Нишапур]] в [[Хорезъм]] възлиза на 309 [[фарсах]]а или 1715 км. Това е пътят, по който преминава и дипломатическата мидиямисия на [[ибн Фадлан]] през 921 г. в първата част от пъруванетопътуването си. <ref>[https://sites.google.com/site/hazarskijinformograf/home/hazarskaa-biblioteka/a-bibliografia-na-sajte/ibn-fadlan-ptesestvie-do-volzska-blgaria-10-2004 Ибн Фадлан, ''Пътешествие до Волжска България'', Л.-М. Бораджиева, превод от арабски език Г. Наумов, ИК „Аргес“, София, 1992]</ref>.
[[Файл:Khurasan_Road_from_al-Rayy_to_Naysabur.svg|дясно|мини|300x300пкс|Карта на пътя от Рей до [[Нишапур]], с разстояния във фарсахи]]
 
'''Спирки:'''
Пътят започва от Хорасанската порта на източната стена на ''Кръглия град'' на [[Ал-Мансур]] в Багдад.{{sfn|Le Strange|1905|p=31}}
* Нахраван – Първотопървото селище след Багдад е Нахраван (Джиср Нахраван, „Мост Нахраван“), наречено в чест на основния напоителен Нахравански канал, който минава през него. По време на царуването на Абасидите градът процъфтява, но по-късно е изоставен, като Хорасанския път се премества на север към [[Бакуба]].{{sfn|Le Strange|1905|pp=59 – 61}} 
* Даскара – следваща основна спирка е Даскара Ал-Малик („Царска Даскара“), идентифицирана със [[Сасанидска империя|сасанидския]] град Дастагирд. 
* [[Джалаула]], построен около голям мост, пресичащ [[Дияла (река)|реката Дияла]],
* [[Керенд-е-Герб|Киринд]] и близкото село Хустан – мястото, където крваните напускат Хулванския проход,
* Каср Ал Язид (Тазар) и ал-Зубайдия, където пътят се насочва на изток,
* [[Керманшах|Kерманшах]] в равнината МахидаштМахидащ. И тук, както при по-голямата част от тези спирки, мюсюлманските географи регистрират наличието на остатъци сасанидски дворци.{{sfn|Le Strange|1905|pp=191 – 192}}
* [[Хамадан]]
* [[Саве (Иран)|Саус]], където Хорасанския път обръща хода си на север,
* [[Рей|Ар-Рай]], а оттам преминава в източно направление.{{sfn|Le Strange|1905|p=228}}
* [[Арадан (Иран)|Хувар]],
* Каср ал-Милх („''Соления„Соления замък“'')
* Рас ал-Калб (''„Куча глава“'', отъждествяван с Лазгирд),
* [[Семнан]],
* [[Дамган]],
 
[[Файл:Transoxiana_8th_century.svg|дясно|мини|300x300пкс|Карта на Хорасан и Трансоксиана през ранния ислямски период]]
След като навлезе в Хорасан, пътят се разделя на две части: северен клон, наречен „Пътя на керваните“, който води към Джаджарм, Азадвар и Нишапур, и по-кратък южен клон или „Пощенски път“ покрай пустинята [[Деще Кевир|Дашт-е Кевир]] през Асадабад, Бахманибад (Мазинан) и [[Сабзевар]], отново до Нишапур.{{sfn|Le Strange|1905|p=430}} Малко след като Нишапур, при ''Каср ал-Рих '' („Замъка на вятъра“), ''пътят отново се разделя на два клона, водещи в югозападна и североизточна посока. Югозападният клон води до [[Херат]], където се разклонява още повече на изток към [[Гор (провинция)|Гор]], или през [[Фарах]] на юг към [[Зарандж]] в днешен [[Афганистан]].{{sfn|Le Strange|1905|pp=430 – 431}} Североизточния клон води към [[Машхад|Мешхед]], [[Тус]], Маздаран и [[Сарахс (Иран)|Сарахс]], а по-нататък достига [[Мерв|Мерв Велики]] и [[Мерв ал-Руд]]. На север от Мерв Хорасанският път продължава до брода на [[Амударя]] в [[Туркменабад|Aмол]] и достига [[Бухара]] и [[Самарканд]]. След Мерв пътят се раклонява и към Херат на юг, към [[Балх]] на североизток и към [[Термез|Tермес]] отвъд Амударя. По-малки разклонения водят към [[Чаганиан]] и Хутал или обратно на запад към Бухара и Самарканд.{{sfn|Le Strange|1905|pp=430 – 431, 472}} От Амул, друго разклонение води по протежение на южния бряг на Амударя до [[Хорезъм]] и [[Аралско море]].{{sfn|Le Strange|1905|p=472}} От Самарканд, пътят прекосява [[Зарафшан|Согдийската река]] и води към [[Заамин]] в [[Усрушана]], източно от столицата Бунджикат. Там пътят се разклонява отново на север към [[Ташкент|Шаш]] по долното течение на [[Сърдаря]] и на изток по горното течение на реката във [[Ферганска долина|Ферганската долина]] и към Китай.{{sfn|Le Strange|1905|pp=475, 488}}
 
== Вижте също ==