Владимир Георгиев (езиковед): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 22:
Акад. '''Владимир Иванов Георгиев''' е български учен, [[езиковед]] и съставител на [[речник|речници]] и [[енциклопедия|енциклопедии]].
 
Главен редактор на сп. „[[Български език (списание)|Български език]]“ и на сп. „[[Балканско езикознание]]“ и на „Кратка българска енциклопедия“ и енциклопедия „България А-Я“. Като ръководител на екипа, създал „Правописен речник на българския книжовен език“ през 1945 година, Георгиев е сред инициаторите за създаването на съвременния [[български правопис]]. Участва в съставянето на 3 тома от „[[Български етимологичен речник]]“ през 1971- – 1986 г.
 
== Биография ==
=== Образование ===
Роден е на 3 февруари 1908 г. в с. [[Габаре]]. Завършва [[класическа филология]] в [[Софийския университет]] (1930). През 1933- – 34 година е на специализация по индоевропейско, славянско и общо езикознание във [[Виенски университет|Виенския университет]], където защитава докторат. През 1939–19401939 – 1940 година е на специализации в университетите в Берлин и Флоренция, а през 1946–19471946 – 1947 година е на специализация в Париж.
 
=== Професионално развитие ===
Асистент (1931–19411931 – 1941), доцент (1936–19451936 – 1945) и професор (от 1945) в Софийския университет.
 
През 1947–19481947 – 1948 година е декан на [[Исторически факултет (Софийски университет)|Историко-филологическия факултет]] на Софийския университет, през 1948–19511948 – 1951 година е заместник-ректор, през 1951–19561951 – 1956 година – ректор.
 
Между 1948 и 1974 година е ръководител Катедрата по общо и сравнително-историческо езикознание в Историко-филологическия факултет на СУ.
 
През 1951–19571951 – 1957 година е директор на [[Институт за български език|Института за български език]] при [[БАН]]. През 1952 година е избран за академик. През 1956–19631956 – 1963 година е секретар на Отделението за езикознание, литературознание и изкуствознание при БАН. През 1959–19721959 – 1972 година е заместник-председател на БАН. От 1972 година е директор на [[Единен център по език и литература|Единния център по език и литература]].
 
Между 1962 и 1969 година е главен редактор на „[[Кратка българска енциклопедия]]“. През 1974 година става главен редактор на [[Енциклопедия „България А-Я“]], а през 1978 година – главен редактор на [[Енциклопедия „България“]], том 1.
 
=== Членства и председателства ===
* Международен комитет на славистите (председател 1958- – 1963; заместник-председател от 1963)
* Български национален комитет на славистите (председател от 1955),
* Международна асоциация за изучаване на Югоизточна Европа (председател от 1965- – 1967; почетен председател от 1967).
* Национален комитет за защита на мира (заместник-председател от 1973).
* Международен комитет по микенология (Член на Бюрото на Управителния съвет).
Ред 50:
== Трудове ==
* 1932 – ''„Индоевропейските гутурали“'' (монография)
* 1941–19451941 – 1945 – ''„Предгръцко езикознание“'' (монография, в 2 тома)
* 1957 – [http://www.promacedonia.org/pdf/georgiev_trakijskijat_ezik_1957.htm ''„Тракийският език“''] (монография), Издание на БАН, София
* 1958 – ''„Въпроси на българската етимология“'' (монография)
Ред 66:
* [[Стефан Брезински]], [http://old.duma.bg/2007/1207/081207/iskam/isk-3.html „Кой погреба „чорбаджийското Ъ“ и „Е-двойното“], в. „Дума“, 8 декември 2007
 
{{Портал|България|Езикознание}}
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=118716964|LCCN=n/82/058564|VIAF=88879603|ISNI=0000 0001 0922 9459|SUDOC=068525109|BNF=cb12163166s}}
{{Нормативен контрол}}
 
{{СОРТКАТ:Георгиев, Владимир}}
[[Категория:Български езиковеди]]
[[Категория:Български слависти]]
[[Категория:Индоевропеисти]]
[[Категория:Ономасти]]
[[Категория:Възпитаници на Софийския университет]]
[[Категория:Възпитаници на Виенския университет]]