Шуменска крепост: Разлика между версии

Историко-археологическият резерват „Шуменска крепост“ е сред [[Стоте национални туристически обекта]]. Работи целогодишно, има печат. Към него функционира и музей. Крепостта е сред най-добре проучените археологически паметници в България. Разкопките са проведени в периода 1957 – 1987 година (най-активни през 1974 – 1981 година) под ръководството на [[Вера Антонова]] от Окръжен исторически музей град Шумен (днес Регионален исторически музей). При тях са разкрити три стени – [[Римска империя|римска]], [[Византия|ранновизантийска]] (използвана по-късно и от българи и османци) и от [[Втора българска държава|Втората българска държава]], с характерните за всеки период кули. Открити са и останки от [[Византия|ранновизантийска]] баня с отточен канал, два водоема, 12 църкви (включително и т. нар. „Култов център“, където има основи на четири църкви на едно място), цитадела. Сред находките заслужават да се споменат: Шуменският надпис на цар [[Иван Шишман]], където се говори за посещението на този владетел в [[Шумен]] (името на града е изписано точно по този начин); плочката с изображение на танцуващ мъж (може би [[прабългари|прабългарски]] [[шаман]] – въпросът остава неизяснен); надписът на „Остро... богоин“ (според [[Вера Антонова]], това е първият надпис на кирилица в [[България]]); сграфито-керамика; букел-керамика от [[троя]]нски тип (доказателство за това, че тук е имало селище още през Халщатската епоха); коланни апликации; златни литургични съдове; голям брой монети от почти всички периоди. Общата площ на крепостта е около 32 декара, но значителна част от населението е живеела извън стените, в подградието.