Разлика между версии на „Шуменска крепост“

/* Крепостта днес
м (г. от н.е. -->г.; козметични промени)
(/* Крепостта днес)
 
== Крепостта днес ==
Историко-археологическият резерват „Шуменска крепост“ е сред [[Стоте национални туристически обекта]]. Работи целогодишно, има печат. Към него функционира и музей. Крепостта е сред най-добре проучените археологически паметници в България. Разкопките са проведени в периода 1957 – 1987 година (най-активни през 1974 – 1981 година) под ръководството на [[Вера Антонова]] от Окръжен исторически музей град Шумен (днес Регионален исторически музей). При тях са разкрити три стени – [[Римска империя|римска]], [[Византия|ранновизантийска]] (използвана по-късно и от българи и османци) и от [[Втора българска държава|Втората българска държава]], с характерните за всеки период кули. Открити са и останки от [[Византия|ранновизантийска]] баня с отточен канал, два водоема, 12 църкви (включително и т. нар. „Култов център“, където има основи на четири църкви на едно място), цитадела. Сред находките заслужават да се споменат: Шуменският надпис на цар [[Иван Шишман]], където се говори за посещението на този владетел в [[Шумен]] (името на града е изписано точно по този начин); плочката с изображение на танцуващ мъж (може би [[прабългари|прабългарски]] [[шаман]] – въпросът остава неизяснен); надписът на „Остро... богоин“ (според [[Вера Антонова]], това е първият надпис на кирилица в [[България]]); сграфито-керамика; букел-керамика от [[троя]]нски тип (доказателство за това, че тук е имало селище още през Халщатската епоха); коланни апликации; златни литургични съдове; голям брой монети от почти всички периоди. Общата площ на крепостта е около 32 декара, но значителна част от населението е живеела извън стените, в подградието.
 
Общата площ на крепостта е около 32 декара, но значителна част от населението е живеела извън стените, в подградието. Крепостта дава богата информация за военния, културния и стопанския живот на своето време. В резултат на продължилите близо 30 години археологически проучвания са разкрити достатъчно свидетелства за съществуването на организирана производствена дейност в средновековния град и близката околност. Един от популярните занаяти е бил металолеенето, който е тясно свързан с изготвянето на ювелирни изделия. Потвърждение за това са разнообразните накити и многобройните предмети на християнския култ намерени при разкопките (обеци, гривни, пръстени, кръстове, църковна утвар). Повечето от тях са от мед и медна сплав (бронз), но има и такива, изработени от благородни метали (сребро, злато).<ref>Стела Дончева, Леярски съдове от Шуменска крепост // Известия на РИМ-Шумен, книга 17, 2017, стр.65</ref>
 
== Източници ==
<references />
 
 
Крепостта дава богата информация за военния, културния и стопанския живот на своето време.
{{панорама|Shumen Fortress Iz3.JPG|1300px|Панорама на Шуменската крепост}}