Лайош Кошут: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м т. е. --> т.е.; козметични промени |
/* В емиграция |
||
Ред 38:
=== В емиграция ===
Преминал сам границата, Кошут е задържан от турските власти във [[Видин]], където остава до началото на 1850 година.<ref name="eb1911-v15-918">The Encyclopædia Britannica. 11th Edition. Том XV (1911), с. [https://archive.org/stream/encyclopaediabri15chisrich#page/918/mode/2up 918]. Посетен на 24.09.2016.</ref> След известен престой в дома на [[Димитраки Хаджипанев]] в [[Шумен]] (днес [[Къща-музей "Лайош Кошут", Шумен|едноименна къща музей]]), от март до август 1851 година той е интерниран със семейството си в [[Кютахия]].<ref name="meyers-kossuth"/> Насърчено от [[Великобритания]], османското правителство отказва да предаде Кошут на австрийците и руснаците. През септември 1851 година той е освободен и с американски боен кораб отпътува за [[Марсилия]], а оттам за Англия. Недопуснат от президента [[Наполеон III|Луи Бонапарт]] във Франция, той е приет с големи почести в [[Саутхямптън]], [[Лондон]], [[Бирмингам]] и други британски градове. Публичните му речи там са без практически ефект за унгарската кауза, но настройват британското обществено мнение срещу Русия в навечерието на [[Кримската война]].<ref name="eb1911-v15-918"/>
През декември 1851 година Кошут пристига в [[Ню Йорк]]. В следващите седем месеца той посещава столицата [[Вашингтон]], [[Индианаполис]], [[Сейнт Луис]] и много други градове в [[САЩ]], където изнася десетки речи и беседи за събитията в Европа. Критикуван от [[Аболиционизъм|аболиционистите]] и от южняците, затова че отказва да се обяви недвусмислено както за, така и против [[робство]]то, посещението му в [[Южни щати|Юга]] привлича слабо внимание, но отгласът на Север и най-вече в [[Нова Англия]] е голям.<ref>{{cite book | last = Stevenson | first = Louise L | title = Lincoln in the Atlantic World | publisher = Cambridge University Press | location = | year = 2015 | isbn = 9781107109643 | url = https://books.google.bg/books?id=R5-NCgAAQBAJ | accessdate = 25.09.2016 | pages = 91 – 96}}</ref> В резолюция, съставена в началото на 1852 година от видни граждани на [[Спрингфийлд (Илинойс)|Спрингфийлд]], сред които и [[Ейбрахам Линкълн]], унгарският революционер е определен като „''най-достоен и изтъкнат представител на каузата за гражданска и религиозна свобода на европейския континент''“.<ref>Cuomo, Mario Matthew, Harold Holzer (съставители). Lincoln on Democracy. Fordham University Press, 2004, ISBN 9780823223459, [https://books.google.bg/books?id=8bWmmyJEMZoC&pg=PA50 с. 50]. Посетен на 25.09.2016.</ref>{{hrf|Stevenson|2015|93}} Речите на Кошут се отразяват трайно върху идеите и ораторските похвати на Линкълн{{hrf|Stevenson|2015|97–98}}, но през 1852 той не успява да убеди нито бъдещия президент, нито другите меродавни американски политици в необходимостта да се намесят с дипломатически и военни средства в защита на демократичните движения в Европа, а моралната подкрепа от американското общество не се материализира финансово{{hrf|Stevenson|2015|92–94}}.
| |||