Удроу Уилсън: Разлика между версии

▲В [[България]], на негово име е наречена единствено улица в Пловдив<ref>[http://www.plovdivmap.com/map/index.php?idstreet=994&s_m=1&street_nomer=&map=sm Указател на улиците в Пловдив]</ref>, а през 2016 г. е предприета инициатива за изграждането на паметник в София в негова чест<ref>[https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5906488 Нека да има паметник на Удроу Уилсън в София]</ref>, която така и не намира широка гласност или подкрепа, въпреки огромния му принос за защитата на българското единство и суверенитета върху [[Цариброд]]ско<ref>[http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=444:-19191920-&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Телеграма № 1043 от проф. В. Ганев до МВРИ за разговора си с Джеймс Баучер. Париж, 3 април 1920 г.НА БАН, ф. 49 к, оп. 1, а. е. 17, л. 29. Машинопис.]</ref>, [[Добруджа|Южна Добруджа]] и [[Беломорска Тракия]] <ref>Пантев, А., П. Петков. САЩ и България по време на Първата световна война. С., 1983, с. 133 – 139.</ref><ref>[http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=444:-19191920-&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Шифрована телеграма № 933 от В. Ганев до М. Маджаров по тракийския въпрос и за отношението на САЩ при предаването на Тракия на Гърция, НА БАН, ф. 49 к, оп. 1, а. е. 17, л. 10.Машинопис.]</ref><ref>[https://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:6PQb2eWdyiUJ:www.history.swu.bg/PDF/19.pdf+&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEEShe-E-AAIv8IEUjry-K9I_gWOQswivNvKUdUikxQWpnEpV-U2Szkwbvc8z6tshJYe0btl38vqKLcQT9KPnFQmVv0Fp2CRdZxX34X6KnkV9cNDbXlrCF-f-2hAyFfNiaLG6YpeRi&sig=AHIEtbQaXnoQb1rESX_seQyD3Hlbdscp6Q Мариела Павлова, ОН за разрешаване пробламите на българското малцинство в Егейска Македония и Беломорска тракия, Известия на Югозападния университет „Неофит Рилски“, Благоевград, т.1, 2003, стр. 249]</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/st2/st_1.html Ст. Трифонов, Антантата в Тракия 1919 – 1920 г., Университетско издателство „Климент Охридски“, София 1989, стр. 25]</ref>, както и утвърждавания от него следвоенен принцип за защита свободите на националните малцинства от [[ОН]], включително тези на 330 000 <ref>[[Йордан Иванов]], “Carte ethnographique de la Macedoine du Sud representant la repartition ethnique a la veille de la guerre des Balkans“, Sofia, 1913; “Notes explicatives sur la carte ethnographique de la Macedoine du Sud“, Sofia, 1913; [http://www.promacedonia.org/pdf/ivanov_bylgarete_v_makedonija.html „Българите в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика“], С., 1915, С., 1917; [http://macedonia-history.blogspot.com/2006/10/blog-post_116227375630877965.html „Населението в Югоизточна Македония (Серско, Драмско и Кавалско)“, С., 1917]</ref> македонски българи в 34 231 km² територия на [[Егейска Македония]] и 180 000<ref>Стайко Трифонов, Антантата в Тракия 1919 – 1920 г., Университетско издателство „Климент Охридски“, София, 1989, стр. 105.</ref><ref>Иширков, А. Западна Тракия и договорът за мир в Ньой. С., 1920, стр. 4.</ref> беломорски българи плюс още 80 000<ref>[http://www.promacedonia.org/st2/st_1.html Ст. Трифонов, Антантата в Тракия 1919 – 1920 г., Университетско издателство „Климент Охридски“, София, 1989, стр. 17]</ref> българи бежанци от Източна Тракия, Мала Азия, Добруджа и най-вече от Егейска Македония, насатнени в 8712 кв. км на българската [[Беломорска Тракия]] всички дадени на [[Гърция]], и най-вече за твърдата му позиция в [[1919]] г. против гръцките планове, подкрепени от [[Сърбия]] и [[Румъния]] за фактическото ликвидиране на България като държава. Искането на гърците предвижда заличаването на Царство България и разкъсването му на три „автономни“ области, подчинени на споменатите Гърция, Сърбия и Румъния. То е възприето благосклонно от Франция и Великобритения, но среща категоричен отпор от САЩ в лицето на презеданта Уилсън, присъстващ лично на мирната конференция. За разлика от усилията за запазване на Добруджа, Царибродско и Беломорието към България<ref>[http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=444:-19191920-&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 ДНЕВНИК НА ПРОФ. ВЕНЕЛИН ГАНЕВ 27 юли – 12 септември 1919 г.]</ref>, които след загубата на първоначалната ясна подкрепа от Италия<ref>[http://www.promacedonia.org/st2/st_1.html Ст. Трифонов, Антантата в Тракия 1919 – 1920 г., Университетско издателство „Климент Охридски“, София 1989, стр. 20]</ref> и при отсъствието на Русия, САЩ не успяват сами да наложат, тук, както и към претенциите на гърците за присъединяване на Ивайловградско<ref>[http://www.promacedonia.org/st2/st_1.html Ст. Трифонов, Антантата в Тракия 1919 – 1920 г., Университетско издателство „Климент Охридски“, София 1989, стр. 30]</ref> и на голяма част от Централните и Източните Родопи (т.нар планинска Тракия) с граница по поречието на Арда<ref>[http://www.promacedonia.org/st2/st_1.html Ст. Трифонов, Антантата в Тракия 1919 – 1920 г., Университетско издателство „Климент Охридски“, София, 1989, стр. 24 и стр. 30]</ref>, президентът е безкомпромисен докрай и осуетява домогванията на [[Венизелос]], [[Пашич]] и [[Братиану]], дори заявява, че той, Уилсън, по-скоро ще напусне конференцията и Париж, отколкото да се съгласи с подялбата на един народ със самостоятелна държава и вековно минало<ref>[Д. Крапчев, Изминат път (1906 – 1936). София, 1936, с. 194 – 196.]</ref><ref>[http://bulgariamakedonia.net/index.php?br=29&stat=319 Уйлсон е предотвратил подялбата на България, Данаил Крапчев, в. „Зора“ – София, 4 август 1930 г., бр. 3322]</ref><ref>[http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=258:-1918-1919-&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 [[Цочо Билярски]], БЪЛГАРСКИЯТ ВЪПРОС В ПОЗИЦИЯТА НА АМЕРИКАНСКАТА ДЕЛЕГАЦИЯ НА ПАРИЖКАТА МИРНА КОНФЕРЕНЦИЯ (1918 – 1919 г.)]</ref>.