Втора световна война: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 119:
На 18 януари 1944 г. италианските войски, в лицето на Италианския освободителен корпус, започват боеве срещу германците при [[Монте Касино]]. 67-и италиански моторизиран пехотен полк Леняно пробива германските позиции южно от Касино и италианците се придвижват в дълбочина, като по пътя ликвидират части на алпийската фашистка дивизия Мотрероса на фашистката италианска социална република Сало. В края на януари 1944 г. на фронта при Монте Касино пристигат нови англо-американски части. Германците създават силна отбранителна линия, наречена Густав, на юг от Рим. Въпреки това италиански сапьори успяват да пробият част от минните полета на хитлеристите. Чак на 15 март 1944 г. италианските войски, англо-американските и полския корпус атакуват защитната линия Густав при Монте Касино, която пада на 18 май, след като 67-и италиански моторизиран пехотен полк Леняно и италианската парашутна дивизия Нембо пробиват на 17 май германската отбрана при [[Филотрано]], вследствие на което 5-а американска и 8-а английска армии, 2-ри полски корпус и италианската дивизия Месина настъпват повсевместно и ликвидират отбранителната линия Густав. На 4 юни Рим е превзет от намиращия се в първи ешелон Италиански освободителен корпус, командван от генерал [[Умберто Утили]], и англо-американските войски.
След освобождението на Рим от германска окупация правителството на Италия начело с маршал Пиетро Бадолио подава оставка и е избрано ново правителство на Италия начело с лидера на Италианската социалистическа партия [[Иваное Бономи]]. Боевете за Филотрано между италианската армия и германските войски продължават чак до 15 юли 1944 г., когато италианците сломяват съпротивата на германците в жестока битка. На 12 август след сериозна съпротива пада [[Флоренция]], но американците не успяват да се придвижат по-нататък. Те контролират страната на юг от линията Ливорно – Анкона. През септември 1944 италианското правителство начело с Иваное Бономи се обръща отново към СКК с молба италианските войски, които ще участват на фронта в подготвящите се сражения в Северна Италия, да бъдат увеличени за втори път. Отново с помощта на Вишински, италианската армия е увеличена на 80 хил. войници и офицери, групирани в 6 дивизии, наречени бойни групи: [[Леняно]], [[Мантуа]], [[Фриули]], [[Кремона]], [[Пичено]] и [[Фолгоре]], които формират Първа италианска армия под командването на генерал [[Умберто Утили]]. Те пристигат след голяма подготовка на фронта в северна Италия през февруари 1945 и водят тежки боеве срещу германците през март – април 1945 на Готската линия, която пробиват в района на Верона, и освобождават градовете Генуа, Верона, Милано, Болцано, Триест и др. В началото на май 1945 навлизат на австрийска територия и участват в настъплението с 3-ти английски корпус на англо-
Мусолини създава т.нар. [[Република Сало]] в Северна Италия. Докато той се занимава с преследване на политическите си противници, реалната власт в републиката принадлежи на немското военно командване. Тази държава просъществува до края на войната, когато немските дивизии са принудени да се предадат, а Мусолини е разстрелян заедно с любовницата си [[Кларета Петачи]] и телата им са обесени с главата надолу в [[Милано]].
| |||