Семипалатински ядрен полигон: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Ядрена технология; Добавяне на Категория:Ядрени полигони, ползвайки HotCat |
м Добавяне на Категория:Източноказахстанска област, ползвайки HotCat |
||
Ред 21:
}}
'''Семипалатинският ядрен полигон''' ({{lang-ru|Семипалатинский испытательный ядерный полигон}}) е главният и един от най-големите ядрени полигони на [[СССР]]
Разположен е в [[Степ Съветският съюз провежда 456 ядрени опита на Семипалатинския полигон от 1949 до 1989 г., с малко внимание към техния ефект върху местното население и природна среда. Въздействието на радиацията е крито в продължение на много години от съветските власти и е разкрито едва след затварянето на полигона през 1991 г.<ref>{{икона|en}} [http://www.rferl.org/a/soviet_nuclear_testing_semipalatinsk_20th_anniversary/24311518.html Slow Death In Kazakhstan's Land Of Nuclear Tests]</ref>
В периода 1996 – 2012 г. е проведена тайна операция (без уведомяване на [[МААЕ]]), водена от казахски, руски и американски ядрени учени и инженери, която има за цел събирането и погребването на 200
== История ==
[[Файл:Semipalatinsky poligon karta.png|мини|
[[Файл:Wfm sts closeup.png|мини|
Мястото на полигона е избрано през 1947 г. от [[Лаврентий Берия]], началник на [[Проект за създаване на съветска атомна бомба|Проекта за създаване на съветска атомна бомба]]. Той
След затварянето на трудовия лагер при Семипалатинск строителните работи са извършвани от 217-и инженерен и минен батальон, който по-късно построява космодрума [[Байконур]].
В периода от 1949 г. до забраната за атомни опити през 1989 г. са проведени 456 взрива, като 350 от тях – подземни, а 116 – атмосферни. Лабораторният комплекс, все още административен и научен център на полигона, е преименуван на [[Курчатов (Казахстан)|Курчатов]] по името на [[Игор Курчатов]], един от лидерите на първоначалната съветска ядрена програма.▼
На 12 август 1953 г. на полигона е взривена 400-килотонната [[водородна бомба]] [[РДС-6]]. Взривът се става на 30 м над земята, което се отразява в много високи нива на [[радиация]] на полигона и наоколо. Днес радиационният фон все още е завишен<ref name="poligon"></ref>.
Семипалатинският комплекс буди силен интерес в чуждестранните правителства по време на функционирането си. Американското разузнаване е било убедено, че съветите са построили огромна станция с [[лъчево оръжие]] на полигона.<ref>{{икона|en}} [http://www.pbs.org/tesla/ll/mp_sovi_pop.html Suspected Soviet beam weapon installation.]</ref> След [[Разпадане на Съветския съюз|разпадането на СССР]] през 1991 г. става ясно, че станцията е разработвала ядрени ракети.▼
▲В периода от 1949 г. до забраната за атомни опити през 1989 г. са проведени 456 взрива,
Полигонът е официално затворен от [[Президент на Казахстан|президента на Казахстан]] [[Нурсултан Назарбаев]] на 29 август 1991 г.<ref>{{икона|en}} {{Cite journal|last=Norris|first=Robert S.|url=http://www.jstor.org/stable/23624674|title=The Soviet Nuclear Archipelago|date=January–February 1992|journal=Arms Control Today|publisher=Arms Control Association|volume=22|issue=1|page=27|subscription=yes|via=[[JSTOR]]}}</ref> Голяма роля в затварянето на полигона играе антиядреното движение [[Невада – Семипалатинск]] и водачът му – [[Олжас Сулейменов]].<ref>{{икона|en}} [http://news.bbc.co.uk/2/hi/asia-pacific/288008.stm Kazakh anti-nuclear movement celebrates tenth annoversary]</ref>▼
▲Семипалатинският комплекс буди силен интерес в чуждестранните правителства по време на функционирането си. Американското разузнаване е било убедено, че съветите са построили огромна станция с [[лъчево оръжие]] на полигона
Казахстан е една от държавите (заедно с [[Украйна]] и [[Беларус]]), която се отказва доброволно от ядреното си оръжие според [[Лисабонски протокол|Лисабонския протокол]].▼
▲Полигонът е официално затворен от [[Президент на Казахстан|президента на Казахстан]] [[Нурсултан Назарбаев]] на 29 август 1991 г.<ref>{{икона|en}} {{Cite journal|last=Norris|first=Robert S.|url=http://www.jstor.org/stable/23624674|title=The Soviet Nuclear Archipelago|date=January–February 1992|journal=Arms Control Today|publisher=Arms Control Association|volume=22|issue=1|page=27| subscription=yes|via=[[JSTOR]]}}</ref> Голяма роля
[[Файл:RIAN archive 440214 A monument to Kurchatov on the background of the Semipalatinsk nuclear test site's Central Staff.jpg|мини|ляво|Паметник на един от създателите на полигона, Игор Курчатов. На заден план – Централният щаб на полигона.]]▼
[[Файл:Steppe-2003.JPG|мини|Сондиране на полигона.]]▼
▲Казахстан е
Съветският съюз провежда последните си ядрени опити през 1989 г.<ref name="thebulletin">{{икона|en}} {{cite web|last=Duff-Brown|first=Beth|title=The lasting toll of Semipalatinsk's nuclear testing|url=http://thebulletin.org/lasting-toll-semipalatinsks-nuclear-testing|publisher=Bulletin of the Atomic Scientists|accessdate=12 ноември 2016}}</ref> След разпадането на СССР полигонът е занемарен, а ядреният материал е оставен в планинските тунели и дупки неохраняван – потенциална плячка за терористи. Този риск представлява една от най-големите ядрени заплахи след разпадането на СССР. Едва през 1996 г. тайната съвместна кооперация на Казахстан, Русия и САЩ решава да се заеме с този проблем, като залива дупките и тунелите с бетон. Проектът е на стойност 150 милиона долара.<ref name="belfer"></ref>▼
== Последици ==
На 8 септеври 2006 г. [[Казахстан]], [[Киргизстан]], [[Таджикистан]], [[Туркменистан]] и [[Узбекистан]] подписват [[Семипалатински договор|договор]] на Семипалатинския полигон, като се съгласяват да не притежават или произвеждат ядрено оръжие. Договорът е познат като „Семипалатински договор“ или „Семейски договор“ и, също така, отбелязва 15 години от затварянето на полигона.▼
▲[[Файл:RIAN archive 440214 A monument to Kurchatov on the background of the Semipalatinsk nuclear test site's Central Staff.jpg|мини|ляво|Паметник на
▲Съветският съюз провежда последните си ядрени опити през 1989 г.<ref name="thebulletin">{{икона|en}} {{cite web|last=Duff-Brown|first= Beth|title=The lasting toll of Semipalatinsk's nuclear testing|url=http://thebulletin.org/lasting-toll-semipalatinsks-nuclear-testing |publisher=Bulletin of the Atomic Scientists|accessdate=12 ноември 2016}}</ref> След разпадането на СССР полигонът е занемарен, а ядреният материал е
Въпреки повишените нива на радиация, към 2009 г. на територията на полигона все още живеят хора. Местното население използва голяма част от полигона за паша на домашни животни. Радиационният фон на места достига 10 – 20 [[Рентген (единица)|милирентгена]] на час.<ref>{{икона|ru}} [http://www.poligon.org.kz/puz.shtml Проект устойчивого землепользования]</ref>▼
▲На 8 септеври 2006 г. [[Казахстан]], [[Киргизстан]], [[Таджикистан]], [[Туркменистан]] и [[Узбекистан]] подписват [[Семипалатински договор|договор]]
Общият консенсус на проучванията за здравословното състояние на хората в района е, че радиацията е имала пряк ефект върху 200 хил. души. Високите нива на различни видове [[Рак (болест)|рак]] в района са свързвани с облъчването.<ref name="thebulletin"></ref>▼
▲Въпреки повишените нива на радиация, към 2009 г. на територията на полигона все още живеят хора. Местното население използва голяма част от полигона за паша на домашни животни. Радиационният фон на места достига 10 – 20 [[Рентген (единица)|милирентгена]] на час.<ref>{{икона|ru}} [http://www.poligon.org.kz/puz.shtml Проект устойчивого землепользования]</ref>
▲Общият консенсус на проучванията за здравословното състояние на хората в района е, че радиацията е имала пряк ефект върху 200 хил. души. Високите нива на различни видове [[Рак (болест)|рак]] в района са свързвани с облъчването
== Източници ==
Line 68 ⟶ 71:
[[Категория:Наука в Казахстан]]
[[Категория:Ядрени полигони]]
[[Категория:Източноказахстанска област]]
| |||