Български народен съюз „Кубрат“: Разлика между версии

Българският народен съюз е създаден през 1913 г., но след прекъсване по време на войните започва по-активна дейност през 1922 г.<ref name="поппетров"/> Основан е от група бивши офицери, начело с дългогодишния водач на организацията генерал [[Борис Сирманов]], включваща още генерал [[Владимир Вазов]] и генерал [[Георги Тодоров]].<ref>[https://books.google.bg/books?id=VPwqAQAAIAAJ&q=БНСК+Вазов&dq=БНСК+Вазов&hl=en&sa=X&redir_esc=y Списание „Известия на държавните архиви“, книжка №69, София, 1995, Издателство „Наука и изкуство“, ISSN 0323 – 9780, с. 32]</ref> Организацията съществува в конспирация до 9 юни 1923 г. Членове набира измежду запасните офицери, “партиите на реда”, македонските среди, като член може да бъде “всеки български гражданин без разлика на вяра и народност”. <ref name=":0">Устав на БНСК утвърден на 10 март 1925 г., Сп. "Кубрат", бр. № 17, 1925 г.</ref> През 1923 г. се влива в [[Народен сговор|Народния сговор]], но през 1924 г. възстановява самостоятелността си.<ref name="поппетров"/> Обявява се за засилване на ролята на държавата, премахване на класовите противоречия и подкрепа на бедните.<ref name="поппетров"/> Съюзът има претенции за елитарност и към 1926 г. наброява към 15 000 членове в цялата страна, главно представители на средната класа в градовете.<ref name="поппетров"/>

БНСК се разграничава от някои аспекти на идеологията на [[Италиански фашизъм|италианския фашизъм]], като стопанската политика и концепцията за доминираща фашистка партия, но изиграва важна роля за популяризирането му в България и заема от него много идеологически и организационни елементи – йерархична военизирана организация, антикомунизъм, отхвърляне на либералната демокрация, използване на историческа символика, униформи, поздрав с изправена мълчаливо с поставяне на дясната ръка на сърцето. <ref name="поппетров"/> <ref name=":0" />