Асен Греков: Разлика между версии

Асен Греков е роден на 2 август 1893 г. в град Фердинанд. Учи в гимназия във Враца и в Юридическия факултет на Софийския университет. Участва в [[България в Първата световна война|Първата световна война]] като запасен офицер. От 3 март до 1 септември 1916 г. учи пионерски курс в Школата за запасни подпоручици в София. Завършва като офицерски кандидат и му е зачислен взвод в пионерната дружина на Сборната пехотна дивизия. С дивизията участва в бойните действия в Добруджа и на Македонския фронт.

Член на [[БКП]] от 1920. Взема активно участие в [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание (1923)]] като командир на отряд и член на Врачанския революционен комитет. След поражението на въстанието е осъден задочно на смърт по [[Закон за защита на държавата|ЗЗД]]. Става командир на нелегална чета в Берковско.

През есента на 1926 г. емигрира в [[СССР]], където завършва Военната академия „Михаил Фрунзе“ и остава на служба в [[Червената армия]]. Бил е началник-щаб на 89-ти стрелкови полк от 30-та стрелкова дивизия. Преподава тактика във Военно-химическата академия и курсовете „Вистрел“ и други. Участва като офицер във [[Великата отечествена война]] на Съветския съюз.

СледНа [[915 септемвриоктомври 1944]]1945 г. се завръща в България. иТогава служие в армията като началник на Школатаопределен за запасни офицери, командир на [[двадесет и втора пехотна дивизия]], командирдо надекември [[втора1945. българскаПрез армия]]декември (071945 августг. 1946е определен за заместник-началник 09на ноемвриШколата 1949)за запасни офицери. Между 3 януари и 15 февруари 1946 г. е началник на [[пета пехотна дунавска дивизия]]. От 16 януари до 7 август 1946 г. е командир на четвърта армия. Командир на [[втора българска армия]] (07 август 1946 – 09 ноември 1949). В периода 1945 – 1954 е член на ЦК на БКП<ref>Ташев, Т., Недев, С., Върховното ръководство и висшето командване на българската армия (1879 – 1999), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2000, с. 308</ref>.

През октомври 1949 година ръководителите на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]] [[Васил Коларов]] и [[Вълко Червенков]] изпращат искане до съветските власти да изпратят в България съветски офицер за началник на Генералния щаб, но получават отговор, че това е нецелесъобразно и че трябва да потърсят на място човек говорещ български – така на 9 ноември за началник на Генералния щаб е назначен Асен Греков.<ref name="огнянов">{{cite book | last = Огнянов | first = Любомир | authorlink = Любомир Огнянов | year = 2008 | title = Политическата система в България 1949- – 1956 | publisher = „Стандарт“ | location = София | pages = 143 | isbn = 978-954-8976-45-9}}</ref>

Той остава на поста до 14 декември 1950 година, а след това е първи заместник-министър на народната отбрана (1950 – 1954). Награждаван е с орден „За военна заслуга“ II ст. с военно отличие, „Народна свобода 1941 – 1944“ – I ст., орден „9 септември 1944“ – II ст. с мечове, орден „Народна република България“ II и I ст.