Втора световна война: Разлика между версии

След битката при [[Сталинград]] пораженията на немците се превръщат в провал. [[Червена армия|Червената армия]] завзема Великие Луки, Моздок, и освобождава [[Ленинград]] от 879 дневната блокада. С второто зимно настъпление руснаците превземат [[Курск]], [[Белгород]], [[Ростов на Дон|Ростов]], [[Харков]], [[Ржев]] и [[Вязма]]. Повече от 500 000 немци и техни съюзници са убити или пленени. На 15 март 1943 годинаг. немците предприемат контранастъпление и успяват да си върнат Харков и Белгород. Тогава фронтът временно се стабилизира, двете страни се подготвят за нови битки. През юли немците настъпват в сектора Белгород- – [[Орел]], но са спрени след една седмица. През август руснаците превземат Харков, [[Таганрог]], а през септември – [[Брянск]] и [[Смоленск]]. През октомври достигат [[Днепър]], превземайки [[Киев]] на 6 ноември. През декември пада [[Житомир]], през януари – [[Новгород]]. През февруари 1944 г. влизат в [[Естония]] и Червената армия се оказва на довоенната полска граница. През март руснаците вече са на румънската граница. [[Одеса]] пада на 10 април. До 9 май немците са изхвърлени от [[Крим]], както и от цяла [[Украйна]]. През юни се извърша офанзива срещу [[Финландия]], след което [[Виборг]] се оказва в ръцете на руснаците. На юг падат [[Витебск]] и [[Минск]]. Отвореният втори фронт в [[Нормандия]] не позволява на германските сили да изпратят подкрепления на Източния Фронт. [[Талин]] пада на 22 септември 1944 г., а [[Рига]] – на 13 октомври.

В края на август Червената армия е на границите на [[Източна Прусия]] и навлиза в Полша и Румъния. На 24 август румънското правителство е свалено с военен преврат и Румъния скъсва с нацистка Германия, като ѝ обявява война на 24 август 1944 г. След като съветските войски достигат делтата на Дунав и превземат [[Кишинев]] и [[Яш]], на 19 септември 1944 г. в [[Москва]] Румъния подписва примирие с Антихитлеристката коалиция, с което румънците се задължават да участват със свои войски във войната срещу Германия, докато съветските и румънските войски изхвърлят германските армии от румънска територия. На 5 септември СССР обявява война на България, която същия ден скъсва дипломатическите си отношения с Германия. Българското правителство иска примирие, а на 6 септември 1944 г. обявява война на нацистка Германия, влизаща в сила от 8 септември 1944 г., но на 9 септември 1944 г. е свалено от власт с военен преврат. Новото правителство, излъчено от доминирания от комунистическата партия и военните Отечествен фронт, поисква отново примирие от СССР, което е прието от съветското правителство. Настъплението на съветската армия е прекратено, България става съюзник на СССР и на 16 септември съветските войски влизат в София. Българската армия започва военни действия срещу германските войски, а на 14 септември 1944 г. тя преминава в оперативно подчинение на Трети украински фронт на съветската армия. На 28 октомври 1944 г. в гр. Москва България подписва примирие с Антихитлеристката коалиция и се задължава да участва с български войски във войната срещу Германия. Немските войски в Югославия не успяват да спрат съветското настъпление и заедно с 1-ва, 2-ра и 4-а български армии, и на 20 октомври руснаците влизат в [[Белград]]. Две седмици по-късно те са пред вратите на [[Будапеща]], докато съветските войски и българската армия разгромяват и изтласкват германските войски окончателно от сръбската територия на Югославия на унгарска територия в рамките на проведената от декември 1944 – януари 1945 г.

Немските войски в Югославия не успяват да спрат съветското настъпление и, заедно с 1-ва, 2-ра и 4-а български армии, на 20 октомври руснаците влизат в [[СремскаБелград]]. операцияНа следващия ден отстъпващите немски и хърватски сили се окопават северно от Белград (т.нар. [[Сремски фронт]]), за да защитят оттеглянето на Вермахта от Балканите. Съюзниците разгромяват и изтласкват германските войски окончателно от сръбска на унгарска територия в рамките на декември 1944 – януари 1945 г. Унгария, в лицето на управляващия регент [[Миклош Хорти]], също подписва примирие с Антихитлеристката коалиция на 20 октомври 1944 г. ноНо след специална операция на германски хитлеристки отряд от СС войски[[SS]] начело с щурмбанфюрера [[Ото Скорцени]], Хорти е свален и отведен в [[Германия]], а начело на унгарското правителство застава лидера на унгарските нацисти подполковник [[Ференц Салаши]]. като Унгария иТака унгарската армия продължаватпродължава да се биятбие на страната на нацистка Германия срещу съветските, българските и румънските войски. Унгарската столица [[Будапеща]], в която са разположени части на Вермахта, се съпротивлява ожесточено и не може да бъде превзета чак до 18 февруари 1945 г. От март 1945 г. в южна Унгария и източна Австрия 57-маа съветска армия на Трети украински фронт и [[Първа българска армия]] разгромяват германската група армии „Е“ в проведените през март- – май [[1945]] г. операции: [[Балатонска операция|Балатонска]], [[Дравска операция|Дравска]], [[Мурска операция|Мурска]] и [[Австрийска операция|Австрийска]]. В източна и Севернасеверна Унгария и Чехословакия съветските войски на Трети3-ти и Четвърти4-ти Украински форнтфронт и 3-та и 4-та Румънски армии разгромяват германските войски през периода декември 1944 – май 1945 г. На страната на нацистка Германия продължава да се бият и хърватските [[усташи|усташки]] войски от т. нар. Независима държава Хърватия, които в кръвопролитни боеве са разгромени от Първа българска армия на 15 май 1945 г.