Фин Роне: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м допълване в инфо-кутия, форматиране, препратки; форматиране: 2x нов ред, 2x тире, 2 интервала (ползвайки Advisor)
Ред 2:
| име = Фин Роне
| име-оригинал = Finn Ronne
| категория = географизследовател
| описание = американски антарктически изследовател
| портрет = Finn Ronne.png
| портрет-описание =
| роден-място = [[Хутен|Хортен]], [[Норвегия]]
| починал-място = [[Бетезда]], [[Мериленд]], [[САЩ]]
| националност = {{Норвегия}}<br>{{USA}}
| вложки = {{Личност/Учен | категория = изследовател
| работил =
| вложкиобласт = [[география]]
| образование = [[Норвежки технически университет]]
| още =
| баща учил-при =
| майка работил-в =
| брак публикации =
| деца известен-с =
| работилповлиян =
| още повлиял = }}
}}
'''Фин Роне''' ({{lang-en|Finn Ronne}}) е [[американски]] антарктически [[изследовател]], [[капитан]] от [[Военноморските сили на САЩ]].
 
== Произход и ранни години (1899 – 1933) ==
'''Фин Роне''' ({{lang-en|Finn Ronne}}) ([[20 декември]] [[1899]] – [[12 януари]] [[1980]]) е американски антарктически изследовател, капитан от Военноморските сили на [[САЩ]].
Роден е на [[20 декември]] [[1899]] година в селището [[Хутен|Хортен]], [[Норвегия]]. Баща му, Мартин Роне, участва през 1910 – 1911 г. в експедицията на [[Роалд Амундсен]] към [[Южния полюс]]. Завършва Технически университет в Норвегия, през 1923 г. емигрира в САЩ и през 1929 г. придобива американско гражданство. Работи като [[инженер]] в [[''Westinghouse Electric]] Corporation''.
 
== Биография ==
Роден в селището Хортен, [[Норвегия]]. Баща му, Мартин Роне, участва през 1910 – 1911 в експедицията на [[Роалд Амундсен]] към [[Южния полюс]]. Завършва Технически университет в Норвегия, през 1923 г. емигрира в САЩ и през 1929 г. придобива американско гражданство. Работи като инженер в [[Westinghouse Electric]] Corporation.
 
== Експедиционна дейност (1933 – 1958) ==
=== Участие в експедициите на Ричард Бърд ===
През 1933 – 1935 и 1939 – 1941 г. участва в експедициите на [[Ричард Ивлин Бърд]]. Самостоятелно през лятото, от 15 ноември 1940 до 7 февруари 1941 г., с още един спътник, изследва целия [[шелфов ледник]] [[Джордж VІ (шелфов ледник)|Джордж VІ]] (между [[Антарктически полуостров|Антарктическия п-ов]] на изток и [[Земя Александър I]] на запад). На 17 декември 1940 вторично открива залива [[Едит Роне (залив)|Едит Роне]] ({{coord|72|40|S|73|30|W|}}) и на юг от него [[Бряг Инглиш|Брега Инглиш]] (72 – 76º з.д.). За 84 дни екипът на Роне преминава около 2000 km, от тях 400 km по неизвестни дотогава пространства, като откриват и нанасят на карта 320 върха и [[нунатак]]а.
 
За 84 дни екипът на Роне преминава около 2000 km, от тях 400 km по неизвестни дотогава пространства, като откриват и нанасят на [[карта]] 320 [[Връх|върха]] и [[нунатак]]а.
=== Самостоятелна експедиция в Антарктида 1947 – 1948 ===
През 1947 – 1948 ръководи частна американска експедиция, която обаче е спонсорирана от правителството, което му доставя два кораба, всъдеходи, три самолета, кучета и оборудване.
 
=== Самостоятелна експедиция в Антарктида (1947 – 1948) ===
В началото на март 1947 корабите достигат да старата американска база на остров Стонингтън (край западния бряг на Aнтарктическия п-ов) и през целия зимен сезон (юни-август) участниците се подготвят за предстоящите пътешествия през лятото. През пролетта (октомври) на 1947 Роне основава на източното крайбрежие на полуострова друга база, откъдето в началото на ноември изследва южната част на шелфовия ледник [[Ларсен (шелфов ледник)|Ларсен]]. На 21 ноември Роне (в качеството си на щурман) и пилота [[Джеймс Ласитер]] се отправят в дълъг полет на юг. Те откриват и проследяват около 300 km от западната граница на един от най-големите шелфови ледници на Земята – [[Едит Роне (шелфов ледник)|Едит Роне]] (75 – 82º ю.ш., 47 – 83º з.д.), на запад, на ({{coord|75|20|S|63|35|W|}}) откриват п-ов [[Додсън]], а още по-на запад картират леденото плато Йорг. След като достигат до 76° ю.ш. (планината Хасидж, 1676 m), завиват обратно, проследяват около 350 km от северния край на шелфовия ледник Роне и се прибират в базата.
През 1947 – 1948 г. ръководи частна американска експедиция, която обаче е спонсорирана от правителството, което му доставя два кораба, всъдеходи, три самолета, кучета и оборудване.
 
В началото на март 1947 г. корабите достигат да старата американска база на остров [[Стонингтън (остров)|Стонингтън]] (край западния бряг на Aнтарктическия п-ов) и през целия зимен сезон (юни-август) участниците се подготвят за предстоящите пътешествия през лятото. През пролетта (октомври) на 1947 г. Роне основава на източното крайбрежие на полуострова друга база, откъдето в началото на ноември изследва южната част на шелфовия ледник [[Ларсен (шелфов ледник)|Ларсен]]. На 21 ноември Роне (в качеството си на [[щурман]]) и пилота [[Джеймс Ласитер]] се отправят в дълъг полет на юг. Те откриват и проследяват около 300 km от западната граница на един от най-големите шелфови ледници на Земята – [[Едит Роне (шелфов ледник)|Едит Роне]] (75 – 82º ю.ш., 47 – 83º з.д.), на запад, на ({{coord|75|20|S|63|35|W|}}) откриват п-ов [[Додсън]], а още по-на запад картират леденото плато [[Йорг (плато)|Йорг]]. След като достигат до 76° ю.ш. (планината [[Хасидж (планина)|Хасидж]], 1676 m), завиват обратно, проследяват около 350 km от северния край на шелфовия ледник Роне и се прибират в базата.
На 12 декември 1947, отново заедно с Ласитер предприема нов полет в източно направление, като открива още 400 km от шелфвия ледник, на {{coord|78|00|S|44|30|W|}} открива залива [[Гулд]], а далече на юг – част от крайбрежието на континента, което нарича [[Земя кралица Елизабет|Земя Едит Роне]] (79 – 82° ю.ш., 35 – 82° з.д.), в чест на жена си, която го съпровожда в тази експедиция като кореспондент.
 
На 12 декември 1947 г., отново заедно с Ласитер, предприема нов полет в източно направление, като открива още 400 km от шелфвияшелфовия ледник, на {{coord|78|00|S|44|30|W|}} открива залива [[Гулд (залив)|Гулд]], а далече на юг – част от крайбрежието на континента, което нарича [[Земя кралица Елизабет|Земя Едит Роне]] (79 – 82° ю.ш., 35 – 82° з.д.), в чест на жена си, която го съпровожда в тази експедиция като кореспондент.
 
Експедицията на Фин Роне изследва „бялото петно“ в антарктическия сектор между 35° и 80° з.д. с площ около 1,7 млн. km², като на половината от тази територия той и неговите сътрудници са първооткриватели. Те първи получават сравнително вярна представа за размерите на гигантския шелфов ледник Роне, като установяват западната и южната му граница.
 
=== Нова експедиция в Антарктида (1957 – 1958) ===
През октомври 1957 г., в нова експедиция 1957 – 1958 в [[Антарктида]], на границата между шелфовите ледници [[Едит Роне (шелфов ледник)|Едит Роне]] на запад и [[Филхнер (шелфов ледник)|Филхнер]] на изток (впоследствие двата шелфови ледника са обединени по названието Филхнер-Роне) открива „остров-възвишение“ [[Беркнер]] (79° ю.ш., 51° з.д.).
 
<br />
 
== Памет ==
Неговото име носи най-големият шелфов ледник [[Филхнер-Роне (шелфов ледник)|Филхнер-Роне]] (74° 50` – 82° 10` ю.ш., 47° – 83° з.д.) на Земята.
 
== Съчинения ==
* ''„Our Navy explores Antarctica“'', The Nat. Geogr. Mag., 1947'';
* ''„Ronne Antarctic research expedition“'', The Geogr. Review, 1948''.
 
== Източници ==