Разлика между версии на „Николай Каменски“

редакция без резюме
м (Робот Добавяне {{без източници}})
{{без източници}}
{{Биография инфо
| име = Николай Каменски
}}
 
'''Николай Михайлович Каменски''' ({{lang-ru|Николай Михайлович Каменский}}) е руски [[граф]], военноначалникофицер, военен деец, [[генерал от пехотата]] ([[1809]]). КомандващКомандир на Дунавската руска армия през [[Руско-турска война (1806-1812)|Руско-турската война]] (1806-1812)]].
 
==Биография==
РоденНиколай Каменски е на 27 декември 1776 г. в Русия. Произхожда от старинния графски дворянски род Каменски. Посвещава се на военното поприще. Учи в Кадетския корпус и едновременно от 15 април 1785 г. е назначен за адютант на генерал-лейтенант Карл Хантвиг, а от 4 юли 1787 г. - на своя баща генерал-аншеф Михаил Каменски. След завършването на корпуса служи в Симбирския гренадирски полк (1795), 10-ти егерски батальон (1796) и Рязанския мускетарски полк (1797). Повишен е във военно звание генерал-майор с назначение за почетен командир на Арахангелогородския мускетарски полк от 23 юни 1799 г.
 
Участва във [[Война на Втората коалиция|войната на втората]] антинаполеоновска коалиция срещу Франция в италианския поход на фелдмаршал [[Александър Суворов]]. Бие се храбро в битките при Сен-Готард, Дяволския мост, Алтдорф и Муртенската долина (1799).
Военно звание [[генерал-майор]]. Участва в Руско-пруско-Френската война (1807). Проявява се в битката при Ейлау. [[Генерал-лейтенант]] и почетен шеф на XVII-ти арахангелогородски мускетарски [[полк]] (1807).
 
Участва във [[Война на Третата коалиция|войната на третата]] и [[Война на Четвъртата коалиция| четвъртата]] антинаполеоновски коалиции срещу Франция (1805-1807). Проявява се в [[Битка при Аустерлиц|битката при Аустерлиц (1805)]]. Назначен е за командир на 14-та пехотна дивизия и се отличава в битките при Бергфрид, Прейсиш-Ейлау, Данциг и Хайлсберг (1807). Награден е с орден „Свети Георги“ III степен (1807). Повишен е във военно звание генерал-лейтенант от 12 декември 1807 г. с назначение за командир на 17-та пехотна дивизия.
В Руско-шведската война (1808-1809) е командир на XVII-ма пехотна [[дивизия]]. Побеждава в ред битки на финландска територия. Повишен е във военно звание [[генерал от пехотата]] (1809).
 
Участва в Руско-шведската война от 1808-1809 г. Побеждава в битките при Куортан, Салми, Клингспор и Оровайс и е награден с орден „Свети Георги“ II степен и орден „Свети Александър Невски“ (1808). Назначен е за командир на Улеаборгския корпус и е повишен във военно звание генерал от пехотата, след което побеждава в битките при Севар и Ратан (1809).
През 1810 г. е назначен за командващ Дунавската армия в [[Руско-турска война (1806-1812)]]. Побеждава в битката при [[Битка при Батин|Батин]] и [[Битка при Ловеч (1810 – 1811)|Ловеч]] (1811).
 
На 4 февруари 1810 г. на 34- годишна възраст е назначен за командир на Дунавската руска армия в [[Руско-турска война (1806-1812)|Руско-турската война (1806-1812)]]. Превзема крепостите Силистра, Разград, Базарджик, а неуспешен е щурмът на Шумен и Русе. След победата в битката при [[Битка при Батин|село Батин]] превзема Русе, Никопол, Свищов, Плевен и [[Битка при Ловеч (1810 – 1811)|Ловеч]]. Награден е с орден „Свети апостол Андрей Първозвани“ (1810). Заболява от треска и предава командването на генерал-лейтенант Александър Ланжерон. Умира на 4 май 1811 г. в Одеса.
След тежко заболяване умира на 4 май 1811 г. в град Одеса, [[Украйна]].
 
== Източници ==
<references />
* Кузманов Ю. Ловеч в Руско-турските войни през ХІХ век. Част първа 1806-1812, 1828-1829. Инфовижън, Ловеч, 2017, с. 81-82.
{{DEFAULTSORT:Каменски, Николай}}
[[Категория:Руска аристокрация]]
[[Категория:Руски генерали]]
[[Категория:Участници в Руско-турската война (1806-1812)]]
 
{{превод от|ru|Каменский, Николай Михайлович|201105}}