Петър Панчевски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 12:
 
== Биография ==
Петър Панчевски е роден на 25 януари 1902 г. в с. [[Бутан (село)|Бутан]], Врачанско. През 1921 г. завършва гимназия в Оряхово. Завършва педагогическо училище в гр. [[Лом]] (1923). Учителства известно време в родното си село. Член на Комсомола от 1919 г., а на БКП от 1924 г. Участва в [[Септемврийското въстание]] в боен отряд. След потушаването му емигрира в [[Югославия]].
 
От септември 1925 г. е в [[СССР]], където е известен като '''Пьотър Георгиевич Павлов'''. Завършва Военноинженерното училище в Ленинград (дн. [[Санкт Петербург]]) през 1929 г. и Военноинженерната академия „Валериан Куйбишев“ в [[Москва]] (1936). След това става началник-щаб на сапьорен батальон в 70-та мотострелкова дивизия. Участва в [[Гражданска война в Испания|Гражданската война]] в [[Испания]] (1936през 1937 1939)г. като специалист. Взема участие в отбраната на Мадрид и в битката при река Харама. От пролетта на 1938 г. е началник на инженерните войски на Сибирския военен окръг. Началото на Втората световна война го заварва като командир на инженерните войски на Сибирския военен окръг. През [[Втората световна война]] е началник на инженерните войски на XXIV-та армия. ВлизаАрмията въве войнатаобкръжена спрез чиноктомври подполковник1941 г., но той се измъква и излизастава сначалник чинна генерал-майоринженерните отвойски съветскатана пета армия. ТежкоОт раненмай при1942 сражениетог. ве командир на група специални инженерни батальони за големи оперативни заграждения. През август същата година заминава за Северен Кавказ, но самолета му е свален. След като оздравява през ноември 1942 г. става началник на инженерните курсове за усъвършенстване на командния състав. От юни 1943 г. е командир на XII щурмова инженерно-сапьорна бригада към Резерва на върховното командване. Бригадата е придадена към четвърти украински фронт през октомври 1943 г. и участва в сражението при Мелитопол. По-късно участва в боевете в Румъния, Югославия, Унгария и Австрия като командир на XII щурмова инженерно-саппьорнасапьорна бригада. Влиза във войната с чин подполковник и излиза с чин генерал-майор от съветската армия.
 
Завръща се в България през 1945 г. На 15 август същата година е назначен за командир на [[първа гвардейска дивизия]]. Служи в БНА. От 7 октомври 1947 г. е командир на първото танково съединение в българската армия. От октомври 1949 г. е командир на [[първа армия]] и заместник-министър на народната отбрана. Достига званието армейски генерал. Командващ е на обединение през периода 1949 – 1950 г. От 1950 до 1958 г. е министър на народната отбрана на [[Народна република България]]. Той е в основата на арестуването на генералите [[Славчо Трънски]], [[Денчо Знеполски]] и др. по обвинение, че са съмишленици на [[Трайчо Костов]]. Ген. Трънски е арестуван в кабинета на министър Панчевски, по негова заповед.
 
П. Панчевски е [[народен представител]] (1950 – 1961). [[Посланик]] е на България в [[Китай]] от 1958 до 1962 г. Награден е със званието „Герой на социалистическия труд“ (Указ № 414 от 10 юни 1967), „[[Герой на Народна република България]]“ (1972), ордени „Георги Димитров“ (1955, 1972, 1977, 1982), „Народна република България“ I ст. (1954) и II ст. (1964), „Народна свобода 1941 – 1944“ и съветските „Червено знаме“ и „Червена звезда“.<ref> Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 42</ref> Връчено му е военно отличие „Маршалска звезда“ за [[армейски генерал]] от запаса – 08.05.1978 г.
 
Умира в София, на 17 ноември 1982 г.
 
== Военни звания ==
* капитан от съветската армия – 1936
* майор от съветската армия – 1938
* подполковник от съветската армия – 1940
* полковник от съветската армия – 1942
* генерал-майор от съветската армия – 21 април 1945
* генерал-лейтенант от българската армия – 9 септември 1948
* генерал-полковник от българската армия – 23 април 1951
* армейски генерал от българската армия – 22 септември 1954<ref>Ташев, Т., Недев, С., Върховното ръководство и висшето командване на българската армия (1879 – 1999), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2000, с. 238</ref>
 
== Източници ==