Божидар Димитров: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 41:
 
==== Директор на НИМ ====
През декември 1994 г. е назначен за директор на [[Национален исторически музей|Националния исторически музей]] (НИМ). Обвиняван е, че по това време допринася за уволнението на директора на управление „Музеи и галерии“ в културното министерство [[Алберт Бенбасат]], като го обвинил в участие в организиран незаконен износ на паметници на културата и произведения на изкуството.<ref>[http://www.eunet.bg/media/show_story.html?issue=71095831&media=10190876&class=14854268&story=89223011 „Шефът на музеите Алберт Бенбасат уволнен със скандал“], в-к „Сега“, бр. 39, 17 февруари 1999 г.</ref><ref name="в-к СЕГА">[http://archive.li/V00Hj#selection-209.5-209.16 „Сексскандал в нашия парламент“], в-к „Сега“, бр. 24 от 31 януари 1998 г.</ref> Като директор на Национален исторически музей, през 1997 – 1998 г., има задочен [[Конфликт (процес)|конфликт]] с [[президент]]а на Република [[България]] [[Петър Стоянов]] по повод връщането в [[Зографски манастир|Зографския манастир]] на [[чернова]]та на „[[История славянобългарска]]“, написана от отец [[Паисий Хилендарски]]. В резултат на което – през лятото на 1998 г. договорът му в НИМ е прекратен от министъра на културата [[Емма Москова]]. Препитава се като свободен [[журналист]] в [[Бургас]] и [[София]] през периода 1998 – 2001 година. „Възстановен“ е като директор на НИМ през октомври 2001 година след конкурс и остава на този пост до пенсионирането си в ноември 2017 г.
 
=== Телевизионен водещ ===
Ред 63:
На [[21 януари]] [[2010]] г. по предложение на Божидар Димитров за промяна в законодателството, срокът, в който кандидатите за българско гражданство ще трябва да получат отговор „да“ или „не“, ще е една година. Кабинетът на [[ГЕРБ]] приема предложение за промени в Закона за българското гражданство, които елиминират упълномощените лица при подаване на документите или при получаване на указите и задължават кандидатите за български паспорти да се явяват лично на интервю. По оценки на министър Божидар Димитров в резултат от войни и [[преселения]] извън страната живеят 2 и половина милиона [[българи]], които нямат българско гражданство. За разглеждане чакат 56 хиляди молби на такива българи. Според министъра на българите в чужбина промените ще ускоряват процеса и ще ликвидират корупцията. Тарифата за ускорено получаване на български паспорт била между 5 и 10 хиляди евро. „Сега, когато човек знае, че в рамките на една година знае, че ще чуе „да“ или „не“ на молбата си – силно се съмнявам, че някой ще се бръкне да плаща толкова пари на някой корумпиран чиновник“, коментира министър Димитров.<ref name="Бтв">[http://www.btv.bg/news/news_details.pcgi?cont_id=151613 Желаещите за българско гражданство ще чакат по година], bTV, 21 януари 2010.</ref>
 
[[File:Princе of Ongal - opening the Boyana club plenary session.jpg|thumb|400п|дясно|Откриване октомврийския пленум на Боянския клуб за подкрепа на българската държавност и нация в 2017 г. : проф. Божидар Димитров - председател, [[Миломир Богданов (архитект)| арх. Миломир Богданов]] - изп. секр., д-р [[Костадин Георгиев-Калки]], проф. [[Михаил Константинов]], доц. Георги Попов, [[Стоян Райчевски]], арх. Елко Хазан, полк. Русев, м-р Писов, Димитър Димитров, инж. Ковачганев, Петър Бучков и др.]]
=== Смърт ===
=== Боянски клуб и Движение "Кубрат" ===
Умира на [[1 юли]] [[2018]] година в [[София]].<ref>[https://news.bg/bulgaria/pochina-prof-bozhidar-dimitrov.html Почина проф. Божидар Димитров], news.bg, 1 юли 2018 г.</ref><ref>[https://www.vesti.bg/bulgaria/pochina-bozhidar-dimitrov-6084025 Почина Божидар Димитров], vesti.bg, 1 юли 2018 г.</ref> Според негови близки, вероятно причината за смъртта е [[белодробна емболия]].<ref>[http://www.glasove.com/categories/novini/news/pochina-prof-bozhidar-dimitrov Почина проф. Божидар Димитров], glasove.com, 2 юли 2018 г.</ref>
На 20 октомври 2015 г. заедно с [[Миломир Богданов (архитект)|арх. Миломир Богданов]], д-р [[Костадин Георгиев-Калки]] и драматурга [[Христо Бойчев]] създава ''„Боянския клуб за подкрепа на българската държавност и нация“'' който включва наколко десетси леви и десни интелектуалци и офицери, клубът провежда конференции, гради паметници, издава в-к "Радетел", подкрепя президента та САЩ Тръмп и действа като активен фактор в публичното пространство срещу безотечествеността и неолиберализма''.<ref>[https://www.youtube.com/watch?v=W4Ifhmt-unY%7C арх. Миломир Богданов, д-р Константин Георгиев – Калки и драматурга Христо Бойчев и нотариус Стойков внесаха над 30 000 подписа с исането на Боянският клуб с председател проф. Божидар Димитров за награждаване на граничаря Вълкан Хамбарлиев – БНТ новини 20.10.2015]</ref>''<ref>[https://www.eurochicago.com/2016/11/boyanski-klub-pozdravitelen/ Боянски клуб: Поздравителен адрес и покана до Доналд Тръмп, Еurochicago 16.11.2016,] </ref> <ref>[http://news.bnt.bg/bg/a/iskate-li-pametnik-na-khan-tervel-v-sofiya Божидар Димитров откри паметна плоча на кан Тервел, БНТ 6 февр. 2016.]</ref> <ref>[http://www.skat.bg/news.php?action=7&newsID=37677 С откриване на паметна плоча на големия унгарски приятел на България Геза Фехер започна Втората Боянска конференция в столицата, посветена на мигрантския въпрос и съдбата на Европа,27.11.2016г. Skat TV .]</ref>
 
За промяна според вижданията на Божидар Димитров на държавното управление в България от парламентарно в президентско съратниците основатели на клуба успешно възстановяват на 5 март 2018 г. <ref>[https://btvnovinite.bg/bulgaria/politika/bozhidar-dimitrov-uchredi-dvizhenie-kubrat-snimki.html Божидар Димитров откри движението си с „Шуми Марица“, 5 март 2018 г.]</ref> като движение ''Български надпартиен съюз „Кубрат"'' (БНСК) основания в 1913 г. от ген. [[Владимир Вазов]] и забранен след [[Деветосептемврийски преврат|деветосептемврийския преврат]] в 1944г. [[Български народен съюз „Кубрат“|Български народен съюз „Кубрат" (БНСК)]]. Когато обаче Божидар Димитров решава на база движението да направи партия избрани от учредителния конгрес водещи кубратисти като изп. секр. арх. Миломир Богданов, членовете на Върховния съвтет: драматурга Христо Бойчев, ген. [[Стоимен Стоименов]], арх. Елко Хазан и др. отказват да нарушат надпартийността си, а и съдът не регистрира партията.<ref>[https://nova.bg/news/view/2018/04/30/214582/%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%85%D0%B0-%D0%B2%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84-%D0%B1%D0%BE% Отказаха вписване на партията на проф. Божидар Димитров, Нова, 30 април 2018 новини.]</ref>
 
=== Кончина ===
УмираБожидар Димитров си отива от този свят на [[1 юли]] [[2018]] годинаг. пред дома си на ул. "Елмаг" в [[София]].<ref>[https://news.bg/bulgaria/pochina-prof-bozhidar-dimitrov.html Почина проф. Божидар Димитров], news.bg, 1 юли 2018 г.</ref><ref>[https://www.vesti.bg/bulgaria/pochina-bozhidar-dimitrov-6084025 Почина Божидар Димитров], vesti.bg, 1 юли 2018 г.</ref> Според негови близки, вероятно причината за смъртта е [[белодробна емболия]].<ref>[http://www.glasove.com/categories/novini/news/pochina-prof-bozhidar-dimitrov Почина проф. Божидар Димитров], glasove.com, 2 юли 2018 г.</ref> След внушитерно 6 часово поклонение в [[Национален исторически музей|НИМ]] прахът му е разпръснат в морето над Созополския залив. .<ref>[https://btvnovinite.bg/galleries/posledno-sbogom-s-bozhidar-dimitrov.html Последно сбогом с Божидар Димитров, Бтв новини 4 юли 2018]</ref><ref name=":0">[http://bnr.bg/burgas/post/101002583/desetki-rodnini-priateli-i-sagrajdani-se-sboguvaha-s-prof-bojidar-dimitrov Археологическия музей в Созопол и улица в града кръстени на Божидар Димитров.]</ref>
 
== Критики и противоречия ==
Line 109 ⟶ 116:
 
== Награди и отличия ==
На Божидар Димитров е именуван [[залив]] нав [[Антарктида]]. Залив''Залива Димитров'' е широк 6,8 km и е разположен на полуостров Велинград на брега Греъм. В него се вливат ледниците Хук и Русалка. На входа на залива е разположен остров Камакуа. Според участници в Българската антарктическа експедиция, името е избрано заради приноса на Димитров към Българската антарктическа програма.<ref name="nameant">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/03/21/1062988_zaliv_na_antarktida_e_krusten_na_bojidar_dimitrov/ | заглавие = Залив на Антарктида е кръстен на Божидар Димитров | достъп_дата = 2011-03-21 | дата = 2011-03-21 | издател = Дневник/Икономедиа }}</ref>
 
От 25 юни 2011 г. Божидар Димитров е [[почетен гражданин]] на община [[Бургас (община)|Бургас]].<ref name="СКАТ">[http://www.youtube.com/watch?v=W_cc_xkANx8&feature=channel_video_title Божидар Димитров е почетен гражданин на Бургас (СКАТ /25.06.11)]</ref>
 
Посланика на [[САЩ]] Джеймс Пардю в 2005 г. му връчва американски ''медал за културно сътруднечество'', с подобен [[Русия|руски]] е отличен в 2007 г., ПФК “Левски” в 2009 му връчва почетен ''медал “Левски”'', в 2015 [[Министерство на културата на България|Министерството на културата]] го удостява с най-голямата ни ''награда за култура "[[Златен век (отличие)|Златен век]]"'' с огърлие.<ref>[https://gong.bg/oshte-sport/drugi-sportove/yellow/bozhidar-dimitrov-s-pocheten-medal-ot-levski-92122 Божидар Димитров с почетен медал от Левски]</ref> <ref>[https://offnews.bg/kultura/bozhidar-dimitrov-poluchi-naj-goliamata-ni-nagrada-za-kultura-zlaten-601905.html Божидар Димитров получи най-голямата ни награда за култура "Златен век"]</ref>
 
Почетен професор на [[Университет по библиотекознание и информационни технологии|Университета по библиотекознание и информационни технологии]]<ref>[http://www.unibit.bg/about-unibit/overview/honorary-doctorate Почетни доктори и професори на Университета по библиотекознание и информационни технологии]</ref>.
От 25 юни 2011 г. Божидар Димитров е почетен гражданин на община Бургас.<ref name="СКАТ">[http://www.youtube.com/watch?v=W_cc_xkANx8&feature=channel_video_title Божидар Димитров е почетен гражданин на Бургас (СКАТ /25.06.11)]</ref>
 
Общинскиат съвет на [[Созопол]] в 2018 г. взема решение Археологическия музей в града и улицата на която е къщата на Божидар Димитров посмъртно да бъдат кръстени на негово име.<ref name=":0" />
Почетен професор на Университета по библиотекознание и информационни технологии<ref>[http://www.unibit.bg/about-unibit/overview/honorary-doctorate Почетни доктори и професори на Университета по библиотекознание и информационни технологии]</ref>.
 
== Библиография ==
Автор е на около 20 монографии и над 200 студии и статии в областта на българското [[средновековие]], османския период и новата история. Специализирал е [[палеография]] в [[Париж]] и във [[Ватикана]].
 
* ''„Български старини в Македония – пътеводител“'' (2000 )
* ''„Християнството в българските земи. Български манастири“'' (2001)
* ''„Българите и Александър Македонски“'' (2001)