Георги Бенковски: Разлика между версии

Георги Бенковски е роден в [[Копривщица]] на [[21 септември]] [[1843]] г. Има две сестри – Куна и Василя. Има тежко детство, баща му Грую Хлътев, дребен и почтен търговец, умира през [[1848]] и това принуждава Гаврил да учи само до 3-ти клас в Основното Копривщенско училище, а след това майка му го дава да учи занаят – терзийство. По-късно, неудовлетворен от тази перспектива, става абаджийски чирак, после се отделя от майстора си и сам се залавя с търговия. Обикаля големите пазари в [[Цариград]] и на юг из [[Анадола]]. Има голям успех, печели и харчи много, но преживява внезапни обрати, които променят мисленето му и отношението му към живота и пътя, който трябва да следва един човек. Според неговите собствени думи пред [[Захарий Стоянов]] човек трябва да умее да лъже за да бъде успешен търговец. В продължение на десет години живее на различни места в Ориента – [[Измир|Смирна]], [[Цариград]], [[Анадола]], [[Александрия]], работейки всевъзможни неща. Една година е бил гавазин на персийския консул и носел такава хубава униформа, че хората го взимали за самия консул. Говорел седем езика – български, турски, гръцки, италиански, полски, румънски и персийски. Приемайки името Георги Бенковски, той активно се включва в предприетите от българската революционна емиграция действия. Според Захари Стоянов:

[[Картинка:Georgi Benkovski monument in Koprivshtitsa.jpg|180px|мини|ляво|Паметникът на Бенковски над [[Копривщица]]]]

 

{{цитат|„''Името Георги Бенковски не е просто случайност. То принадлежи на един полски патриот, заточен от руското правителство на остров [[Сахалин]]. Този поляк сполучил да избяга от каторгите и стъпил в [[Япония]]. Френският посланик в [[Едо]] го взел под своя защита, защото французите и до днес не са отказали още да дават своето покровителство на нещастните поляци. Той дал на поляка френски паспорт, в който се бележело и името му – Антон Бенковски, за да се върне с него в [[Европа]]. Антон Бенковски си избрал за местожителство [[Турция]], така също гореща покровителка на неговите съотечественици, и тръгнал за Цариград. В паспорта му се говорело открито, че той е полски емигрант. Когато пристигнал в [[Диарбекир]], срещнал се случайно със [[Стоян Заимов|Стояна Заимова]], познат вече на читателите. Тоя последният, така също заточеник от турското правителство, бил турил вече намерение да избяга. Като си разправил хала на А. Бенковски, предложил му, ако желае, да отстъпи нему френският паспорт, а той да си извади турско [[тескере]]. А. Бенковски склонил и продал паспорта на Заимова за 5 лири. С тоя паспорт Заимов сполучил да избяга в [[Румъния]] през [[1875]] година. Когато нашият Бенковски тръгвал за Цариград през същата година, за да го пали, както споменах вече по-горе, то Заимов му дал паспорта на А. Бенковски, и така нашият Гаврил Хлътев бил принуден да замести своята българска фамилия с поляшка.''“<ref>Захарий Стоянов, [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=149&WorkID=6217&Level=3#_ednref5 ''Записки по българските въстания, Том 2, Глава VII. Убийството на войводата Бенковски''].</ref>}}