Облак: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- ) +))
добавки по ен:
Ред 1:
{{към пояснение|Облак|Облак (пояснение)}}
{{без източници}}
[[Файл:Cumulus clouds panorama.jpg|мини|upright=500п|[[Кълбести облаци|Кълбеста облачност]] над [[Суифт Крийк]], Австралия]]
{{към пояснение|Облак|Облак (пояснение)}}
{{Метеорологично време}}
[[Файл:Cu humilis1.jpg|мини|Облак]]
 
'''Облак''' е видима маса [[кондензиране|кондензирани]] [[капка|капчици]] или [[лед]]ени [[кристал]]и висящи в [[атмосфера]]та над повърхността на [[Земя]]та или друга планета. На Земята кондензираната субстанция е водна [[пара]], която формира малки капки или ледени кристали, обикновено 0.01 mm в диаметър. Когато са обградени от милиарди други капчици или кристали те стават видими като облаци.
'''Облаците''' са [[аерозол]]ни образувания, съставени от видима маса миниатюрни течни [[Капка|капчици]], ледени кристали или други частици, висящи в [[атмосфера]]та на дадена [[планета]].{{hrf|National Weather Service|2013}} Тези капчици или кристали може да са съставени от [[вода]] или други вещества. На [[Земя]]та облаците се образуват в резултат на насищането на въздуха при охлаждането му до [[точка на оросяване|точката на оросяване]] или в резултат на достигането на достатъчна влажност, обикновено под формата на [[водна пара]], от съседен източник, така че точката на оросяване да се повиши до преобладаващата температура. Облаците се виждат в земната [[хомосфера]], включваща [[тропосфера]]та, [[стратосфера]]та и [[мезосфера]]та. Изучаването на облаците се нарича нефология и представлява клон на [[метеорология]]та.
 
При именоването на облаците в техните съответни атмосферни слоеве се използват две форми – латинска и разговорна. Типовете облаци в тропосферата, най-близкия до земната повърхност атмосферен слой, имат латински наименования, въведени с универсалната номенклатура на [[Люк Хауърд]]. Официално предложена през 1802 година, тя става основа на съвременната международна система, която разделя облаците на пет физически ''форми'', които се появяват в някои или във всички ''нива'' (''етажи''). Тези физически типове, в приблизителен нарастващ ред на конфективната активност, са ''слоести'', ''перести'', ''слоесто-кълбести'', ''кълбести'' и ''кълбесто-дъждовни''. Физическите форми се разделят по височина на десет основни родотипа. Латинските имена на родовете от висока ниво се образуват с представката ''cirro''-, а тези за средно ниво – с представката ''alto''-. Повечето родове се подразделят допълнително на видове, а те – на разновидности. Много ниските слоести облаци, които достигат до земната повърхност, се наричат с разговорното име [[мъгла]], но нямат латинско наименование.
 
== Облачност ==
Line 74 ⟶ 77:
 
Червени, оранжеви и розови облаци се наблюдават почти изключително по време на [[изгрев]] или [[залез]], като цветът им се дължи на разсейване на слънчевата светлина в атмосферата извън облаците. Те само отразяват дълговълновата неразсеяна светлина от слънцето, която преобладава в тази част на деня.
 
== Бележки ==
<references/>
 
{{без; Цитирани източници}}
* {{cite web | publisher = National Weather Service | year = 2013 | title = Weather Terms | url = http://www.erh.noaa.gov/box/glossary.htm | accessdate = 2013-06-21 | lang = en}}
 
== Вижте също ==