Елена: Разлика между версии

 

През [[1861]] година храмът е претърпял поправка, за което е оставен надпис на западната стена високо над корниза. Отделна постройка е кулата на камбанарията, изградена през [[1912]] година. През [[1925]] година църквата „Успение на Пресвета [[Богородица]]“ изгубва много ценно художествено творение – в пожара изгорял иконостаса. Новият [[иконостас]] е резбован от [[Георги Киров]], а иконите са от еленския художник [[Христо Берберов (художник)|Христо Берберов]].

 

Третата еленска светиня – храмът „Рождество на Пресвета [[Богородица]]“ има сродна съдба със старата църква „Свети Никола“ и е свързана с историческия път на града. Построен е параклис в [[1812]] година под ръководството на хаджи [[Йордан Брадата]], на място подарено от хаджи Панайот и хаджи [[Димитър Разсуканов]]. И за него е донесено в [[Търново]], че се строи тайно и без султански ферман. Подобно на хаджи [[Иван Кисьов]] и хаджи [[Йордан Брадата]] маскирал строежа за проверката, като наредил да поставят в параклиса ясли и вързал коне, за да изглежда на конюшня. [[Параклис]]ът с изградените до него килии е служил в началото за девически манастир, в който по предание съпругата на хаджи [[Йордан Брадата]] след обесването му, постъпила монахиня. С иконата на хаджи Йордан Брадата донесена от [[Божи гроб]] са се клели съзаклятниците от Велчовата завера в храма на Плаковския манастир „[[Свети Илия]]“. Не издържали плетените стени на параклиса „Рождество на Пресвета Богородица“ на огнената стихия на 20 юли [[1859]] година и започнало строителство на нова църква, завършена в [[1865]] година Градил я младият тревненски майстор [[Кольо Петков]], ученик на [[Кольо Фичето]]. На другата година към храма, в построените две стаи се открива девическо училище, което работи до [[1894]] година.