Борис Дрангов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Marietast85 (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 35:
{{цитат|''...В тоя тържествен миг, аз, без да се колебая, поставям Отечеството по-високо от семейството, неговата доброчестина по-горе от нашите лични блага...''}}
Участва в сражението в планината [[Плавица]], [[Кратовско]] на 29 август 1903 г. [[Владислав Ковачов]] пише: {{цитат|Дрангов се държа отлично. Той бе напълно спокоен и добре направляваше огъня...<ref>Бошнакова, Милкана. Владислав Ковачов. По пътя на раздялата с България.
През 1904 г. като поручик във [[Втори конен полк|2<sup>-ри</sup> конен полк]] е командирован в [[Николаевска генералщабна академия|Николаевската генералщабна академия]] в [[Санкт-Петербург]], [[Русия]]<ref>Танчев, И., ''Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)'', София, 2008, ИК „Гутенберг“, с. 94</ref>, като междувременно на 3 януари 1905 г. е произведен в чин [[ротмистър]]. През 1907 година завършва академията с отличие и се завръща в България, за да продължи службата си в армията – [[Шести пехотен търновски полк|6-ти пехотен]], а след това в артилерийски полк. За кратко време е назначен за преподавател в Школата за запасни подпоручици в [[Княжево]], а след това е ескадронен командир в 10-и конен полк в [[Шумен]]. На 4 септември 1910 г. е произведен в чин [[майор]] и е назначен за преподавател по [[тактика]] във Военното училище в София. През този период започва да пише във военни издания, предимно в списание „Народ и армия“.
Ред 42:
=== Балканска война и Междусъюзническа война (1912 – 1913) ===
През [[Балканска война|Балканската война]] (1912 – 1913) е началник на щаба на 1-ва бригада от [[Първа пехотна софийска дивизия|1-ва пехотна дивизия]]. Печели славни победи – при [[Битка при Гечкинли|Гечкинли]] (22 октомври 1912), [[Чаталджанска операция|Чаталджа]] (17 ноември 1912), [[Одрин]] (13 март 1913), [[Селиолу]], [[Ескиполос]] и [[Петра (Вилает Лозенград)|Петра]]. При овладяването на Селиолу лично предвожда една от [[дружина|дружините]] в атака. За проявения героизъм е награден с орден „[[За храброст]]“ IV степен.
Line 73 ⟶ 72:
}}
}}]]
{{цитат|{{center|1916
Line 104 ⟶ 102:
През 2007 г., по инициатива на историка Рада Банялиева, на мястото, където са били казармите на [[Девети пехотен пловдивски полк|9-ти пехотен пловдивски полк]] в [[Пловдив]], е издигнат паметник в чест на Дрангов. Той е открит на 31 май 2007 г. и е дело на скулптура Атанас Карадечев. Монументът е във формата на щик, изработен от мрамор и метал с височина 9 метра.
На гроба на Борис Дрангов в Скопие редовно се провеждат възпоменания в присъствието на посланика на България в Република Македония и местни македонски българи.<ref>[http://www.mfa.bg/bg/index.php?option=com_content&task=view&id=17748&Itemid=216 МВнР. Културно-исторически тържества в Р Македония, посветени на България 4 юни 2008]</ref>
[[Файл:Полк. Борис Дрангов, паметник.jpg|мини|318x318пкс|
== Библиография ==
Line 131 ⟶ 128:
== Външни препратки ==
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1680 "Спомени за Борис Дрангов"], Стамат Стаматов от с. Дренок, Дебърско, публикувано в
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1402 "Юнаци, изпълнете клетвата!", Лом, 1902 година]
* [http://www.strumski.com/biblioteka/?id=213 "Помни войната", Скопие, 1916 година"]
| |||