Облак: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
добавки по ен: |
||
Ред 1:
{{към пояснение}}
[[Файл:Cumulus clouds panorama.jpg|мини|500п|[[
{{Метеорологично време}}
'''Облаците''' са [[аерозол]]ни образувания, съставени от видима маса миниатюрни течни [[Капка|капчици]], ледени кристали или други частици, висящи в [[атмосфера]]та на дадена [[планета]].{{hrf|National Weather Service|2013}} Тези капчици или кристали може да са съставени от [[вода]] или други вещества. На [[Земя]]та облаците се образуват в резултат на насищането на въздуха при охлаждането му до [[точка на оросяване|точката на оросяване]] или в резултат на достигането на достатъчна влажност, обикновено под формата на [[водна пара]], от съседен източник, така че точката на оросяване да се повиши до преобладаващата температура. Облаците се виждат в земната [[хомосфера]], включваща [[тропосфера]]та, [[стратосфера]]та и [[мезосфера]]та. Изучаването на облаците се нарича нефология и представлява клон на [[метеорология]]та.
При именоването на облаците в техните съответни атмосферни слоеве се използват две форми – латинска и разговорна. Типовете облаци в тропосферата, най-близкия до земната повърхност атмосферен слой, имат латински наименования, въведени с универсалната номенклатура на [[Люк Хауърд]]. Официално предложена през 1802 година, тя става основа на съвременната международна система, която разделя облаците на пет физически ''форми'', които се появяват в някои или във всички ''нива'' (''етажи''). Тези физически типове, в приблизителен нарастващ ред на конфективната активност, са ''слоести'', ''перести'', ''слоесто-
Два вида перести облаци, които се образуват високо в стратосферата и мезосферата нямат латински наименования. Те се виждат рядко, главно в полярните области. Облаци са наблюдавани и в атмосферите на други планети и спътници в [[Слънчева система|Слънчевата система]] и извън нея. Те обаче имат различни температурни характеристики и често са съставени освен от вода и от други вещества, като [[метан]], [[амоняк]] и [[сярна киселина]].
Като цяло хомосферните облаци може да се класифицират по форма и височина в десет тропосферни рода, мъглата на приземното ниво и двата допълнителни типа над тропосферата. Купестият род включва три вида, маркиращи вертикалния размер. Облаците с достатъчен вертикален размер, за да преминават през повече от едно височинно ниво се класифицират според височината на първоначалното им образуване, а понякога неформално са наричани ''облаци с вертикално развитие''.
{| class="wikitable"
!Форми и нива !! Слоестообразни <br> (неконвективни) !! Перестообразни <br> (предимно неконвективни) !! Слоесто-купестообразни <br> (ограничено конвективни) !! Купестообразни <br> (свободно конвективни) !! Купесто-дъждовнообразни <br> (силно конвективни)
|-
!Екстремно високи
| || [[Полярни мезосферни облаци|Полярни мезосферни]] || || ||
|-
!Много високи
| || [[Полярни стратосферни облаци|Полярни стратосферни]] || || ||
|-
!Високи
| [[Пересто-слоести облаци|Пересто-слоести]] ||[[Перести облаци|Перести]] || [[Пересто-купести облаци|Пересто-купести]] || ||
|-
!Средни
| [[Високослоести облаци|Високослоести]] || || [[Висококупести облаци|Висококупести]] || ||
|-
!Ниски
| [[Слоести облаци|Слоести]] || || [[Слоесто-купести облаци|Слоесто-купести]] || [[Купести облаци на хубавото време|Купести на хубавото време]] ||
|-
!С вертикално развитие
| [[Слоесто-дъждовни облаци|Слоесто-дъждовни]] || || || [[Средни купести облаци|Средни купести]] ||
|-
!Издигащи се с вертикално развитие
| || || || [[Мощни купести облаци|Мощни купести]] || [[Купесто-дъждовни облаци|Купесто-дъждовни]]
|-
!Повърхностни
| [[Мъгла]] || || || ||
|}
{{TOC limit|3}}
[[Файл:Cloudsatsunset-japan-tokyoarea-40mins-May28-2017.webm|мини|Облаци по залез в [[Япония]]]]
== Облачност ==
Line 41 ⟶ 77:
Семейството на високите облаци най-често имат нишковидна структура и са изградени от [[лед]]ени [[кристал]]и. Дори при по-висока [[плътност]] те не могат да затъмнят [[Слънце]]то. Тези облаци не дават валежи, които да достигнат земята, макар, че във височина при някои разновидности се наблюдава валеж. Общото им название е '''перести облаци'''. Наблюдават се 3 основни вида и десетина подвида:
* '''[[Перести облаци]]''' (Cirrus – Ci). Това са отделни влакнести бели облаци, които често сменят формата си;
* '''[[Пересто-купести облаци]]''' (Cirrocumulus – Cc). Представляват дребни бели
* '''[[Пересто-слоести облаци]]''' (Cirrostratus – Cs). Тънка беловата пелена, която може да закрива частично или изцяло небето, но контурите на слънцето и [[луна]]та са видими;
=== Средни облаци ===
[[Файл:Altocumulus1.jpg|мини|Високо-
[[Файл:Попово-панорама.JPG|мини|
[[Файл:As 1.jpg|мини|Високо-слоести (Altostratus)]]
Семейството на средните облаци се делят на 2 основни вида, които от своя страна имат свои разновидности.
* '''[[Високо-
* '''[[Високо-слоести облаци]]''' (Altostratus – As). Приличат на влакнеста, еднообразна и набраздена покривка, преимуществено със сив или сиво-[[Син цвят|синкав]] цвят. Могат да бъдат мъглообразни, просветващи или плътни. В последния случай дават слабо интензивен непрекъснат валеж от [[дъжд]] или сняг, който често не достига земята.
Line 56 ⟶ 92:
Ниските облаци са най-важната за [[земеделие]]то семейство. Класифицирани са като три основни рода, които от своя страна за точност са описани в над 20 подвида.
[[Файл:St1.jpg|мини|Слоести (Stratus)]]
[[Файл:Sc 2.jpg|мини|Слоесто-
[[Файл:Ns1.jpg|мини|Слоесто-дъждовни (Nimbostratus)]]
* '''[[Слоести облаци]]''' (Stratus – St). Това е сив облачен слой с достатъчно еднородна основа, от който пада ръмеж, кристалчета от лед или зърнест сняг. Тези облаци приличат на високо слоестите, но са разположени доста по-ниско, така, че понякога закриват високите земни предмети (кули, комини и др.). Въпреки своята еднородност по цвят, при тях има изразени по-светли и по-тъмни участъци. Валежът, който може да падне е ръмеж (през [[лято]]то) или зърнест сняг (през [[зима]]та).
* '''[[Слоесто-
* '''[[Слоесто-дъждовни облаци]]''' (Nimbostratus – Ns). Имат еднороден безформен слой с тъмносив цвят, лете – със синкав оттенък. Този облак често изглежда осветен от вътре, което се дължи на преливането на валежа от сняг във валеж от дъжд. Валежът, който пада е непрекъснат и равномерен. Под слоя на този облак често се образуват разкъсани дъждовни облаци.
=== Облаци с вертикално развитие ===
[[Файл:Cumulus clouds in fair weather.jpeg|мини|
* '''[[
* '''[[
== Оцветяване ==
|