Фугери: Разлика между версии

2 байтове добавени ,  преди 3 години
м
м (Премахнати редакции на 212.5.158.183 (б.), към версия на Rumensz)
Етикет: Отмяна
Но освен това финансистът на своето време измисля и обезпечение на кредитите. Той предоставя пари срещу концесии на мини за добив на мед и сребро в Унгария. Така последователно става собственик на големи парцели земя и цели градове, от които прибира данъците. Освен това създава първата международна банкова мрежа, която му дава преимуществото да прави парични трансфери, без да се налага реалното пренасяне на пари и авоари. По този начин Фугер слага край и на таксите по прехвърлянето и най-вече на риска от разбойнически нападения, които по онова време не са рядко явление и правят пренасянето на ценности много опасно. Друга важна съставка за успеха му е неговата способност да изгражда мрежи. Той се е сприятелил с правилните хора и не е имал проблем с това отново да ги напусне или дори остави в беда в подходящото време.
 
Освен тази безскрупулност той притежава и друго качество – работи като вол. Но той също така знае, че само с работа никога няма да стане богат. Затова Фугер не се колебае да поема крайни рискове в критични моменти. Той спекулира. Понякога това е проблем, но в повечето случаи той печели. Така Фугер натрупва огромно богатство. Според изчисленията на автора на книгата за „най-богатия човек в световната история" Грег Щайнмец в края на живота си Якоб Фугер е имал около 2,1 милиона гулдена. С това той е не само първият документиран милионер, но и оставя всички днешни супербогаташи зад гърба си. Сегашният лидер в класацията на богаташите (към 2016 г.), американецът [[Бил Гейтс]], без съмнение разполага с невъобразимо богатство. Общото състояние на основателя на Microsoft възлиза на около 86 млрд. долара (76 млрд. евро). Това съответства на едва 0,5 на сто от годишния брутен вътрешен продукт на САЩ. Но състоянието на Якоб Фугер би възлязло на около 2 на сто от европейския БВП по онова време. Екстраполирано към днешните стандарти, състоянието на Фугер, който е внук на фермер, би възлязло на невероятните 400 милиарда долара (354 милиарда евро). Близо до тази стойност биха били само Ротшилд, които в своя апогей през 19 век са най-мощното банкерско семейство в света. Според данни на Bloomberg най-богатият германец днес е индустриалецът Георг Шефлер, ръководител на Schaeffler Gruppe и голям акционер в Continental. Но и неговото състояние съставлява едва една 12-ета от състоянието на Фугер. 
 
Какво позволява на Фугер да стане толкова изключително богат в относително кратък период от време? Германецът е живял във времена на катаклизми. В епохата на Възраждането интелектуалните координати на Европа се разместват бързо. Предварително предопределеният клас на Средновековието, според който всеки гражданин винаги остава гражданин, а един благородник винаги остава благородник, просто вече не важи. Въпреки че не е интелектуалец, Фугер е духовен революционер, който обяснява всичко за възможно. В този аспект германецът наподобява създателя на Apple Стив Джобс, който никога не се примирява с явно неизменими стандарти. Има още един паралел с Джобс. Съоснователят на Apple не е открил нито компютъра, нито дигиталния плеър, нито мобилния телефон. Но всички продукти, които са разработени от неговия концерн, създават екосистема, от която потребителят трудно може да се изкопчи. Това намира отражение в заводите и фабриките на Якоб Фугер, които той е развил в една ориентирана към детайлите високоефективна система. Служителите на заводите, подобно на инженерите на Apple, са били направлявани към върхово изпълнение от своя маниакален шеф, като Фугер се възползва от нови техники и методи. Пример в това отношение е и двустранното счетоводно вписване, което наистина се практикува отдавна в Италия, но на север от Алпите е все още неизвестно.
 
В допълнение той създава своя собствена служба за новини, един вид предшественик на информационните агенции Ройтерс и Bloomberg, с която важната информация достига до него много по-рано, отколкото до другите търговци. Така Фугер разбира, благодарение на своите куриери, че корабите от Англия не са качили на борда очаквания товар злато. Ето защо той изтегля вече даден на собствениците на корабтитекорабите заем, което иначе би го разорило.
 
В края на ХV и началото на ХVІ век финансовото чудо, с което произвище също става известен амбициозният Фугер, натрупва богатството си чрез редкия талант да печели от високорискови инвестиции. Той взема назаем пари, нужни за тези инвестиции, от благородниците. По този начин дръзкият „банкер на кралете“ показва свръхестествената си способност да убеждава кардинали, епископи, херцози да му заемат пари. Германецът не е само посредник или бирник, а инвестиционен мениджър, който винаги е имал последната дума. Въпреки това възходът на Фугер не би бил възможен, ако в политическия пейзаж на Стария свят не се бе състоял истински прелом. По време на неговия живот Хабсбургската империя се превръща в голяма европейска сила. За да финансира този възход, династията има нужда от капитал и оръжия.