Фугери: Разлика между версии

10 байта добавени ,  преди 3 години
м
вътрешни препратки
м (вътрешни препратки)
'''Фугерите''' ({{lang-de|Fugger}}) са [[Швабия|швабска]] [[търговия|търговска]] фамилия, която живее след заселването на [[Ханс Фугер]] (? – 1408/09) през 1367 г. в свободния имперски град [[Аугсбург]].
 
Ханс Фугер е тъкач и след това започва да търгува с памук от Италия през 14 век. Той е баща на Андреас Фугер (1394/95 – 1457/58), прародителят на род Фугер „от сърната“ („vom Reh“), също на [[Якоб Фугер Стари]] (сл. 1398 – 1469), прародител на Фугер „от Лилията“ („von der Lilie“). След подялбата на фамилното богатство двете фамилии тръгват по различни пътища през 1455 г. Фамилната фирма „vom Reh“ фалира през края на 15 век. Предприятието „Fugger von der Lilie“ достига при [[Якоб Фугер|Якоб Фугер „Богатия“]] и неговия племенник Антон Фугер световнно значение. Името Фугер („von der Lilie“) става в Европа синоним за богатство. Фугер „von der Lilie“ стават от 1511 г. благородници, от средата на 16 век вземат вишивисши църковни и светски служби.
 
== Линия Фугер от Лилията ==
Но освен това финансистът на своето време измисля и обезпечение на кредитите. Той предоставя пари срещу концесии на мини за добив на мед и сребро в Унгария. Така последователно става собственик на големи парцели земя и цели градове, от които прибира данъците. Освен това създава първата международна банкова мрежа, която му дава преимуществото да прави парични трансфери, без да се налага реалното пренасяне на пари и авоари. По този начин Фугер слага край и на таксите по прехвърлянето и най-вече на риска от разбойнически нападения, които по онова време не са рядко явление и правят пренасянето на ценности много опасно. Друга важна съставка за успеха му е неговата способност да изгражда мрежи. Той се е сприятелил с правилните хора и не е имал проблем с това отново да ги напусне или дори остави в беда в подходящото време.
 
Освен тази безскрупулност той притежава и друго качество – работи като вол. Но той също така знае, че само с работа никога няма да стане богат. Затова Фугер не се колебае да поема крайни рискове в критични моменти. Той спекулира. Понякога това е проблем, но в повечето случаи той печели. Така Фугер натрупва огромно богатство. Според изчисленията на автора на книгата за „най-богатия човек в световната история" Грег Щайнмец в края на живота си Якоб Фугер е имал около 2,1 милиона гулдена. С това той е не само първият документиран милионер, но и оставя всички днешни супербогаташи зад гърба си. Сегашният лидер в класацията на богаташите (към 2016 г.), американецът [[Бил Гейтс]], без съмнение разполага с невъобразимо богатство. Общото състояние на основателя на [[Microsoft]] възлиза на около 86 млрд. долара (76 млрд. евро). Това съответства на едва 0,5 на сто от годишния брутен вътрешен продукт на САЩ. Но състоянието на Якоб Фугер би възлязло на около 2 на сто от европейския БВП по онова време. Екстраполирано към днешните стандарти, състоянието на Фугер, който е внук на фермер, би възлязло на невероятните 400 милиарда долара (354 милиарда евро). Близо до тази стойност биха били само Ротшилд, които в своя апогей през 19 век са най-мощното банкерско семейство в света. Според данни на [[Bloomberg]] най-богатият германец днес е индустриалецът Георг Шефлер, ръководител на Schaeffler Gruppe и голям акционер в Continental. Но и неговото състояние съставлява едва една 12-ета от състоянието на Фугер. 
 
Какво позволява на Фугер да стане толкова изключително богат в относително кратък период от време? Германецът е живял във времена на катаклизми. В епохата на Възраждането интелектуалните координати на Европа се разместват бързо. Предварително предопределеният клас на Средновековието, според който всеки гражданин винаги остава гражданин, а един благородник винаги остава благородник, просто вече не важи. Въпреки че не е интелектуалец, Фугер е духовен революционер, който обяснява всичко за възможно. В този аспект германецът наподобява създателя на Apple Стив Джобс, който никога не се примирява с явно неизменими стандарти. Има още един паралел с Джобс. Съоснователят на Apple не е открил нито компютъра, нито дигиталния плеър, нито мобилния телефон. Но всички продукти, които са разработени от неговия концерн, създават екосистема, от която потребителят трудно може да се изкопчи. Това намира отражение в заводите и фабриките на Якоб Фугер, които той е развил в една ориентирана към детайлите високоефективна система. Служителите на заводите, подобно на инженерите на Apple, са били направлявани към върхово изпълнение от своя маниакален шеф, като Фугер се възползва от нови техники и методи. Пример в това отношение е и двустранното счетоводно вписване, което наистина се практикува отдавна в Италия, но на север от Алпите е все още неизвестно.