Разлика между версии на „Люба Ивошевич“

добавки
м
(добавки)
{{Личност
{{Биография инфо
| име= Люба Ивошевич
| портрет=Ljuba_Ivoshevich_Dimitrova_100x140a.jpg
| px = 100px
| описание= поетеса, деец на БКП
| роден-място=[[Сараново]], [[Сърбия]]
| починал-място=[[Москва]], тогава [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]
}}
 
 
== Личен живот ==
Любица Ивошевич се запознава с [[Михаил Кантарджиев (социалист)|Михаил Кантарджиев]] - – съосновател на [[БРСДП|Българската работническа социалдемократическа партия]] и синдикалист от Сливен. През 1903 г. се омъжва за него, но бракът им трае около година. Развеждат се поради партийни разногласия, защото той е „широк”„широк“, а тя – „тесен”„тесен“ социалист. След развода тя се премества в София.
 
През 1906 г. се омъжва за Георги Димитров. Тя не само издържа семейството, но и поема образованието на незавършилия основно училище Димитров. Години наред заляга с него над учебниците за гимназиалния курс, учи го на немски език, подбира му литература. Успехите му сред нежния пол обаче силно я нараняват и предизвикват болезнената ѝ ревност още в България. Нейният живот с Димитров впоследствие става тежък. Той е човек, който почти не се прибира вкъщи. Люба не може да роди дете.
 
След 1923 г. тя живее постоянно в московския хотел "Люкс"„Люкс“, където изпада в депресия. През 1927 г., вече психично разстроена, Ивошевич е настанена в специален санаториум край съветската столица. АрестуванетоВ периода на работа на Димитров презв 1933Европа г.след по1928 обвинениетогодина затя подпалванему наостава [[Райхстаг]]ав изостряМосква, състояниетокато психичните ѝ. Самоубивапроблеми се задълбочават, катоможе би и заради постоянната напрегната обстановка в съветските политически среди.<ref name="фосколо">{{cite book | last = Фосколо | first = Мона | year = 2013 | title = Георги Димитров. Една критическа биография | publisher = Просвета | location = София | isbn = 978-954-01-2768-2 | pages = 124 – 125}}</ref> Заради утежняващата се хвърля[[параноидна отшизофрения]] последниятя етажпрекарва навсе санаториумапо-продължителни периоди в психиатрични клиники и санаториуми.<ref name="фосколо"/>
 
Арестуването на Димитров през 1933 г. по обвинението за подпалване на [[Райхстаг]]а изостря състоянието ѝ. Самоубива се, като се хвърля от последния етаж на санаториума.
 
== Личен живот ==