Драгоманско блато: Разлика между версии

'''Драгоманското блато''' е карстово [[блато]] в западната част на [[Софийска котловина|Софийската котловина]], на 1,5 km източно от град [[Драгоман]], (посока село [[Големо Малово]]) и на 38 кмkm от [[София]]. Разположено е на {{coord|42|55|58|N|22|57|43|E|}} и на 704 m н.в.

Намира се в обширна котловина, заобиколена от варовикови възвишения, в южното подножие на карстовата планина [[Чепън]]. Разпростира се на площ около 350 хектара и е с приблизителни размери 2,5 km от запад на изток и 1,2 km от север на юг. Драгоманското блато е пресушено през 30-те години на 20 век. Тогава са изградени дренажни канали, а впоследствие – помпена станция, за да се използва земята за земеделски цели. За дълъг период животът в него замира. С това изчезват два вида вида растения, на които то е било единствено находище в България (мехурчестата алдрованда и парнасиеволистната калдезия) и едно от последните находища на сивия жерав, преди той да изчезне като гнездящ вид в България.

Блатото се намира на пътя на миграцията на птиците [[Via Aristotelis]], тук те спират в богатата блатна растителност за да отпочинат, преди да полетят отново.

Фитогеографски и флористично Драгоманското блато попада в Европейската широколистна горска област, Софийска област, Чепънско-Завалски район (Бондев, 1997). В миналото то е било домнадом на десетки редки растения, които изчезват заради пресушаването и разораването на ливадите – водната лилия, изправената ежова главица, тревистолистният ръждавец, дребният ръждавец, прешленистият многолистник, потопеният многолистник, плаващият рачиокарпус, спиродела и много други.

През 2007 година се формира изцяло нова колония от бели, сиви и ръждиви чапли, а през последните години, по време на миграцията, е забелязан и сивият жерав. Днес блатото се посещава и от пеликани. Най-многобройни са пойните птичиптици, сред които и няколко вида шаварчета. В миналото тук са гнездели шилоопашата птица, зимното бърне и сивият жерав. Блатото е хранителна среда за грабливите птици. От тях най-често се срещат орелът змияр, белоопашатият и обикновеният мишелов тръстиковият и ливадният блатар, бухалът, няколко вида соколи и сови и други. От световно застрашените видивевидове, но при миграция, могат да се видят голяма бекасина, царски орел и белошипа ветрушка.

Бозайниците в района на блатото са представени от 23 вида. От голям интерес са застрашените лешников сънливец, горски сънливец, оризищна мишка и видра. ВлечигитеВлечугите са 10 вида, от които най-срещани са обикновена блатна костенурка – световно защитен вид и жълтоухата водна змия. Земноводните са 9 вида, от който 7 вида жаби. Сред редките популации са тези на малкият тритон, балканскиятбалканския гребенест тритон и обикновената чесновица. Последната е рядък вид, а блатото е най-високото ѝ находище в страната. Жабата дървесница е световно защитен вид. Рибите са представени от сребристата каракуда. От паяците най-интересен е водният паяк – Arguroneta aquatica. От животните в блатото 188 вида са строго защитени, а в Червената книга на България са включени 43 вида – 30 застрашени, 11 редки и 2 изчезнали.

== Драгоманско блато и екотузиъмекотурзиъм ==

Драгоманското блато е единственото карстово блато в България и е най-голямата естествена влажна зона и находище на гнездящи водолюбиви птици в Софийско. Заедно с [[Чепън]], то е определено за представително местообитание от европейско значенизначение за опазване на биологичното разнообразие (CORINE Biotopes). Включено е в списъка на орнитологично важните места (IBA), като част от комплекса „Влажни ливади – Раяновци“, а също и в европейската система от защитени територии NATURA 2000.

Опознавателната инфраструктура за екотуризъм в блатото включва дървено мостче с дължина 300 мm и кула за наблюдение и снимане на птици, изградени от „[[Сдружение за дива природа Балкани]]“, с помощта на дарители и доброволци.<ref>[https://nikolzadragomanblog.wordpress.com/ Драгоман и драгоманско – музей на открито]</ref>