Уикипедия:Цитиране на източници: Разлика между версии

терминов. Ленинград „Музыка“, 1987, с. 325</ref></nowiki></span>

Бин-сасара (bin-sasara, binsasara още наричана ита-сасара, ita-sasara<ref>[http://www.taiko.com/taiko_resource/history/glossary.html Taiko Glossary (речник на японски музикални термини)]</ref> или кокирико, kokiriko<ref name="knockonwood">[http://www.knockonwood.co.uk/details.asp/percussion/479/buy/kokiriko.htm Kokiriko or Binsasara]</ref>) e музикален перкусионен инструмент от групата на дървените идиофони. Инструментът е от японски произход.<ref name="knockonwood" /><ref>Словарь иностранных музыкальных терминов. Ленинград „Музыка“, 1987, с. 325</ref>

<code>Арнолд Франц Валтер Шьонберг (на немски Arnold Franz Walter Schoenberg<span style="color:red">&lt;ref group="notes">Оригиналното изписване на името му е Schönberg, но когато през 1933 г. композиторът напуска Германия и приема отново юдаизма, официално сменя името си на Schoenberg. На български името му може да се срещне и като Шьонберг, и като Шонберг, както е било правилно според правилата за транскрипции от средата на 20-ти век до 1995 г.&lt;/ref></span>) е австрийски композитор. Най-известен е с модернистичните си приноси към музиката на 20 век: създава музикалната система от дванадесет тона, наречена додекафония, и е един от първите композитори на атонална музика.<span style="color:blue">&lt;ref name="gray">„Пътеводител в класическата музика“, Ан Грей, Изд. „Валент“, София, 1994, ISBN 940-8763-02-8, с. 108&lt;/ref></span> От 1903 до 1907 г. Арнолд Шьонберг експериментира си с хроматичната хармония; а от следващата година започва да пише атонална музика, овладява музикалния експресионизъм и придава директен израз на чувствата в творбите си. Шокира публиката с дисонанса в своите „Три пиеси за пиано“ и песенния цикъл „Книгата на висящите градини“. Но революционният му стил намира ученици и последователи сред композиторите в лицето на Густав Малер, Антон фон Веберн и Албан Берг, с които Шьонберг се е запознал още с връщането си във Виена през 1903 г. По този начин възниква т.нар. Втора виенска музикална школа (като първата включва Моцарт, Хайдн, Бетховен).<span style="color:blue">&lt;ref name="gray" /></span>

Арнолд Франц Валтер Шьонберг (на немски Arnold Franz Walter Schoenberg<ref group="notes">Оригиналното изписване на името му е Schönberg, но когато през 1933 г. композиторът напуска Германия и приема отново юдаизма, официално сменя името си на Schoenberg. На български името му може да се срещне и като Шьонберг, и като Шонберг, както е било правилно според правилата за транскрипции от средата на 20-ти век до 1995 г.</ref>) е австрийски композитор. Най-известен е с модернистичните си приноси към музиката на 20 век: създава музикалната система от дванадесет тона, наречена додекафония, и е един от първите композитори на атонална музика.<ref name="gray">„Пътеводител в класическата музика“, Ан Грей, Изд. „Валент“, София, 1994, ISBN 940-8763-02-8, с. 108</ref> От 1903 до 1907 г. Арнолд Шьонберг експериментира си с хроматичната хармония; а от следващата година започва да пише атонална музика, овладява музикалния експресионизъм и придава директен израз на чувствата в творбите си. Шокира публиката с дисонанса в своите „Три пиеси за пиано“ и песенния цикъл „Книгата на висящите градини“. Но революционният му стил намира ученици и последователи сред композиторите в лицето на Густав Малер, Антон фон Веберн и Албан Берг, с които Шьонберг се е запознал още с връщането си във Виена през 1903 г. По този начин възниква т.нар. Втора виенска музикална школа (като първата включва Моцарт, Хайдн, Бетховен).<ref name="gray" />