Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
 
{{Личност
| име = Проф. Венко Колев
| име-оригинал =
| категория = Изкуство
| стил = Художник-керамик; акварели
| образование = Национална художествена академия
| описание =
| портрет =
[[Файл:Venko kolev - Copy.jpg|мини|проф. Венко Колев. prof. Venko Kolev]]
| портрет-описание =
| пол = Мъж
| име-рождено = Венко Колев
| роден-дата = 17 септември 1915
| роден-място = село Глоджево, Разградско.
| починал-дата = 28 март 1997
| починал-място = София
| националност = България ; Bulgaria
| работил =
| псевдоним =
| вложки =
| още = Artist-Ceramics
| баща =
| майка =
| брак =
| деца =
| подпис =
| сайт =
}}
 
 
Проф. Венко Колев е български художник - керамик, един от най-големите майстори на художествената керамика у нас, творец с оригинален стил и характерно чувство за формата, който има голям принос за развитието на съвременната българска керамика на XX век . Изтъкнат педагог в Националната художествената академия, София.
 
 
[[Категория:Шаблони на мъничета|ИМЕ-НА-ШАБЛОНА]]
 
<!-- Слагайте тук междуезиковите препратки -->
 
</noinclude>
 
==Биография==
 
Проф. Венко Колев (Станев) е роден на 17 септември 1915 година в село Глоджево, Разградско.
През 1946 г. завършва Художествената академия в София, специалност ”Керамика” с отличие, в класа на проф. Стоян Райнов, а три години по-късно (1949 г.) завършва и специалност ”Скулптура” при проф. Марко Марков.
 
През 1952 г. става редовен асистент по керамика при проф. Стоян Райнов; през 1962 г. - доцент, а от 1972 г. е професор по керамика във ВИИИ ” Николай Павлович”, София.
От 1947 г.е член на Съюза на българските художници.
 
През 1958 г. има първа самостоятелна изложба в София със 150 творби, както и самостоятелна изложба във Варшава, Полша и съвместна изложба с Марин Върбанов в Прага, Чехословакия.
През 1966 –1967 г. има самостоятелни изложби в Берлин и Прага. Участва в изложбите ”Българско народно творчество”, които са гостували многократно в чужбина, както и в Общите художествени изложби, организирани от СБХ в страната и в чужбина.
Втората му голяма самостоятелна изложба в София е през 1982 година.
 
По случай осемдесетгодишнината на проф. Венко Колев през 1995 г. е уредена самостоятелна изложба в галерия „Райко Алексиев” на СБХ, под надслов „Котки и колоси” (придружена от каталог).
В края на 1996 – 97 г. в галерия „Витоша”, София, е подредена голяма ретроспективна изложба с над 120 керамични творби на автора и акварели. Венко Колев има редица самостоятелни изяви (изложби и участия в конкурси) у нас и в чужбина – Берлин, Лондон, Варшава, Валори - Франция, Гданск - Полша и мн.др.
 
Венко Колев работи упорито в керамиката, като се задълбочава аналитично в народното наследство, като създава зооморфни керамични пластики, свещници и съдове, напомнящи структурата на култовите предмети по нашите земи. Характерни за него са ръчно изградени пластики на петли, птици, бикове, козли и овни. Той извлича най-същественото и го претворява в нови, тежки, масивни керамични творби, с богата фантазия, на съвременно художествено ниво. Венко Колев обогатява забравената в много страни ангобна техника, увеличавайки точката на топене в глазурата и земно-оловните глазури, като ги прави по-твърди.
В по-късния творчески период Венко Колев преминава към пластично търсене в керамиката и преоткрива красотата на синтеза, като улавя най-характерното, но тя при него е архитектонична, а статичността е по-монументална, преминава от образа към символа, тоналността е обогатена от глазурите, които се допълват и преливат. Това са проблеми едновременно на скулптура и керамика. Създава керамични пана с мотиви на слънца, слънчогледи, птици и спирални розети в светло-тъмните контрасти с дълбоки релефи, композиции изградени от силно пластични и декоративни елементи. Венко Колев продължава да работи в създаването на редица значителни произведения в областта на рисуваната, фигуралната, съдовата и монументалната керамика. Забележителни и символични са неговите керамични колони и стели. В релефите и монументални пана от светла глина – шамот, изобразява виещи се растения – женски фигури с лозници, композиции напомнящи храмове, кипариси, дървени клонки, както и плодове, цветя и птици. Неговите керамични пластики Kотки са одухотворени негови приятели, с лични имена и съдби, както и портрети на напуснали го приятели.
Успоредно с търсенията в керамиката, вървят и търсенията на Венко Колев в областта на акварела – „от своеобразни, архаизиращи пейзажи към все по-синтетични, психологически обусловени и символично натоварени композиции” (В. Василчина, каталог „Котки и колоси”).
 
За участието му в Националната изложба за приложни изкуства през 1964 г., получава сребърен медал – І степен, на Комитета за култура и изкуство.
През 1972 г. е удостоен с наградата „Сузане и Жорж Реми” на Международната изложба на керамиката във Валори, Франция, награждаван е три пъти.
Същата година става Член на Международната академия по керамика при ЮНЕСКО – Женева, Швейцария.
Получава Специалната награда за скулптура на Международната изложба, Валори - Франция през 1974 г. Взема участия и в Международното биенале във Фаенца – Италия.
Получава званието ”Заслужил художник” - 1974 г. и званието ”Народен художник” - 1981 г.
През 1975 г. Държавният съвет на НРБългария награждава проф. Венко Колев с орден ”Червено знаме на труда” по случай 60-годишнината от рождението му, а през 1985 г. е награден с орден ”Народна република България”- І степен, за неговата цялостна творческа, преподавателска и обществена дейност, във връзка със 70-годишнината от рождението му.
През 1995 г. Венко Колев получава Награда на името на Иван Пенков, както и Награда за цялостно творчество на фонд ”Поддържане на изкуството в България”.
Като преподавател в Художествената академия, специалност ”Керамика”, проф. Венко Колев допринася много с педагогическата си дейност и с личното си творчество за обучението на младите специалисти. Мощното му творческо присъствие дава импулси за развитието на керамиката в продължение на десетилетия и създава школа от последователи.
 
Умира на 28 март 1997 година в София.
 
==Галерия==
 
<gallery>
Венко Колев, Съд с петел, ХГ- Ямбол .jpg| Венко Колев, Съд с петел, ХГ- Ямбол
Венко Колев,Kолона, обща приложна и ретроспективна из.1974г..jpg| Венко Колев,Kолона, обща приложна и ретроспективна из. 1974г.
Венко Колев, пано, Лозница,1978г. жилищен блог в Разград.jpg| Венко Колев, пано, Лозница,1978г. жилищен блог в Разград
Венко Колев, Глава на момиче каменина, ангоба 19-16см. .jpg| Венко Колев, Глава на момиче каменина, ангоба 19-16см.
</gallery>
 
==Почетни звания==
 
*1964г. Сребърен медал І степен, за участие в Националната изложба заприложни изкуства, от Комитета за култура и изкуство.
 
*1972г. Удостоен с награда ”Сузане и Жорж Реми” на Международната изложба на керамиката във Валори, Франция; Член на Международна академия по керамика към ЮНЕСКО – Женева, Швейцария.
 
*1974г. Специалната награда за скулптура на Международната изложба, Валори- Франция; Получава звание ”Заслужил художник”.
 
*1975г. Държавният съвет на НРБългария награждава проф. Венко Колев с орден ”Червено знаме на труда” по случай 60-годишнината от рождението му.
 
*1981г. Получава звание ”Народен художник”.
 
*1985г. Награден е с орден ”Народна република България”- І степен, за неговата цялостна творческа, преподавателска и обществена дейност, във връзка със 70-годишнината от рождението му.
 
*1995г. Получава Награда на името на Иван Пенков; Награда за цялостно творчество на фонд ”Поддържане на изкуството в България”.
 
==Други==
 
Националната гимназия за приложни изкуства (НГПИ) „Проф. Венко Колев“ към Министерство на културата в гр. Троян, от 2009 г. носи неговото име.
 
==Източници==
 
*Материали от Съюза на българските художници; Снимки от НХА
*Статия ”Керамикът Венко Колев” от Здравко Манолов, сп.”Икуство”, бр.5 от 1965 г.
*Каталог ”Котки и Колоси. Светът на Венко Колев”, 1995 г., София. Изложбена зала „Райко Алексиев”, ул. ”Раковски” 125, 12-26 декември, 1995 г. Инициативен комитет за организиране на изложба и издаване на каталог по случай осемдесетгодишнината на проф. Венко Колев. *Автор на текста Виолета Василчина – изкуствовед
*„120 години българско изкуство – приложно, декоративно, монументално” (книга 2 на СБХ, 2013 г.)
 
-------------------------
( Статия ’’ГЛИНАТА - ПАРЧЕ ОТ БЕЗСМЪРТИЕТО” 01 март - 1997г.; ”Дневник”
*[https://www.dnevnik.bg/print/arhiv_pari/1997/03/01/1430485_glinata_-_parche_ot_bezsmurtieto/]
 
{{Личност