Отваря главното меню

Промени

м
редакция без резюме
| шеф4 = [[Сергей Круглов (политик)|Сергей Круглов]] (1945 – 46)
| висшестоящ = [[Съвет на народните комисари на СССР|Съвет на народните комисари]]
| подчинен1 = [[Главно управление поза държавна сигурност]] (ГУГБ)
| подчинен2 = [[ГУЛАГ|Главно управление на наказателните лагери]] (ГУЛАГ)
| подчинен3 = Главно управление на милицията
По време на своето съществуване НКВД е изпълнявал държавни функции, свързани както с опазването на обществения ред и държавната сигурност, така и с развитието на народното стопанство. Специализирано главно управление на НКВД се преобразува по-късно в [[КГБ]].
 
В [[Постсъветско пространство|съвременните държави]], наследници на [[СССР]], отношението към НКВД е разнопосочно – той се асоциирасвързва както с относително успешното осигуряване на държавна сигурност и ниска престъпност в СССР, така и с масови нарушения на човешките права и [[Политическа репресия|репресии]] над свободомислещи граждани и други несъгласни с установения по онова време в Съветския съюз [[болшевики|болшевишки]] режим.
 
== История и структура ==
След [[Февруарска революция (1917)|Февфруарската революция]] през 1917 г. [[временно правителство|временното правителство]] разпуска царистката полиция и установява ''народна милиция''. Последвалата [[Октомврийска революция]] от същата година води до завземането на властта от [[Ленин]] и [[болшевики]]те, които установяват нов режим в новосъздадената [[РСФСР]]. Министерството на вътрешните работи (МВД) на временното правителство, преди това под управлението на [[Георги Лвов]], [[Николай Авксентиев]] и Алексей Никитин, се превръща в НКВД под управлението на народен комисар. Обаче, апаратът на НКВД е затрупан със задълженията, наследени от МВД, а работно-селската милиция, включваща основно пролетарии, е като цяло неопитна и неквалифицирана. Осъзнавайки, че е останал без адекватни сили за сигурност, [[Съвет на народните комисари|Съветът на народните комисари]] на РСФСР създава тайна политическа полиция, ''[[Чека]]'', ръководена от [[Феликс Дзержински]]. Тя получава правото да предприема бързи неюридически съдебни процеси и екзекуции, ако това се счита нужно за „защитата на руската социалистическо-комунистическа революция“.
 
''Чека'' е преогранизиранареорганизирана през 1922 г. под името [[ГПУ|Държавно политическо управление]] (ГПУ) в състава на НКВД на РСФСР.<ref name="Malcher0">Blank Pages by G.C.Malcher ISBN 1-897984-00-6, с. 7</ref> През 1922 г. е създаден [[СССР]], в чийто състав РСФСР е най-голямата държава. ГПУ е превърнато в ОГПУ (Обединено ГПУ) под управлението на [[Съвета на народните комисари на СССР]]. НКВД на РСФСР задържа контрола си над милицията и различни други отговорности.
 
През 1934 г. НКВД на РСФСР е преобразуван в общосъюзна сила за сигурност. ОГПУ е инкорпорирани в НКВД като Главно управление на държавната сигурност (ГУГБ). В резултат на това НКВД поема контрол и над всички съоръжения за затворници (включително лагерите за насилствен труд), както и над редовната полиция. По различни времена НКВД разполага със следните Главни управления (ГУ):
[[Файл:Ezhov.PNG|мини|ляво|upright|[[Николай Ежов]], глава на НКВД от 1936 до 1939 г.]]
 
До започването на реорганизацията на [[Николай Ежов]] с чистка на регионалната политическа полицицияполиция през есента на 1936 г., съществува постоянно напрежение между централизирания контрол на местните единици и съглашението на тези единици с местните регионални партийни елементи, което често води до осуетяване на плановете на Москва.<ref>James Harris, "[http://www.cairn.info/article.php?ID_ARTICLE=CMR_422_0423 Dual subordination ? The political police and the party in the Urals region, 1918 – 1953]", ''Cahiers du monde russe'' 22 (2001):423 – 446.</ref>
 
От основаването си през 1934 г., НКВД претъпява много организационни промени. Само в периода 1938 – 1939 г. структурата на НКВД е променена няколко пъти. По управлението на Ежов, [[Голямата чистка]] достига своя връх през 1937 – 1938 г. и поне 1,3 милиона души са арестувани, а 681 692 души са екзекутирани за престъпления срещу държавата. Населението на лагерите на ГУЛАГ набъбва до 685 201 души при Ежов, като почти се утроява за две години. Най-малко 140 000 затворници умират от недохранване, умора или малтретиране от персонала на лагерите.<ref>Figes, Orlando (2007) ''The Whisperers: Private Life in Stalin's Russia'' ISBN 0-8050-7461-9, с. 234.</ref>