Труд (село): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м с.г.--> същата година; козметични промени
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 23:
[[Файл:Church sveta troitsa 1869 builder inscription.jpg|мини|ляво|150п|Строителен надпис на уста [[Минчо Богданов Стари]] от [[1869]] г. на възрожденската църква „Св. Троица“ в с. Труд]]
 
През IV в пр.н.е. в землището на настоящето селосило възниква [[траки]]йското селище '''Сгуламе'''. Според някои от археологическите находки в района и техните изследвания древното селище вероятно е било с местонахождение на северозапад от настоящото разположение на селото, в посока днешното с. [[Строево]]. През април 1937 г. в местността ''„Бончови храсти“'', след разкопки на иманяри, е разкрита и проучвана голяма [[гробница]], като находките в нея свидетелстват за действително съществувало някога на това място древно селище. Първите жители очевидно са траки, а главен поминък в тяхната местна култура е земеделието. Отглеждани са предимно зърнени култури, зеленчуци, а в скотовъдството – коне и овце. Липсват други антични и средновековни свидетелства за по-късната съдба на района.
 
Данни се появяват отново едва от [[Българските земи под османско владичество|османския период в България]]. Около 1680 селото е напълно унищожено. Жилищата са разграбени и опожарени, а жителите избити и прокудени, вероятно от нападащите ги периодично [[кърджалии]] и разбойници от [[Родопи]]те. Също през този исторически период около 1700 г. в землището на унищоженото село се заселва турския земевладелец ''Назарин бей'', заедно с 14 – 15 семейства ратаи [[чирпан]]лии. По-късно същия, когато задлъжнява към свой кредитор, продава част от земята на работниците си, които правят сламени колиби на мястото на старото селище и стават новите му заселници, а селището им бива наречено Чирпалии, т.е. селото на чирпанлиите. По устни сведения на местни жители, през 1882 г. селото разполага с [[Църква (сграда)|църква]] и малка общинска сграда, която работи като кметство и училище едновременно, помещавани в различни стаи. Близо до пътя Пловдив–Карлово, (където в настояще време се нами­ра дворът на Пламен Делков), някога е имало хан, с кръчма и бръснарница, собственост на Георги Салашев, в който се е отбивал неколкократно при пътуванията си до [[Пловдив|Филибе]] през 1872 г. [[Васил Левски]].