Труд (село): Разлика между версии

[[Файл:Church sveta troitsa 1869 builder inscription.jpg|мини|ляво|150п|Строителен надпис на уста [[Минчо Богданов Стари]] от [[1869]] г. на възрожденската църква „Св. Троица“ в с. Труд]]

 

 

Данни се появяват отново едва от [[Българските земи под османско владичество|османския период в България]]. Около 1680 селото е напълно унищожено. Жилищата са разграбени и опожарени, а жителите избити и прокудени, вероятно от нападащите ги периодично [[кърджалии]] и разбойници от [[Родопи]]те. Също през този исторически период около 1700 г. в землището на унищоженото село се заселва турския земевладелец ''Назарин бей'', заедно с 14 – 15 семейства ратаи [[чирпан]]лии. По-късно същия, когато задлъжнява към свой кредитор, продава част от земята на работниците си, които правят сламени колиби на мястото на старото селище и стават новите му заселници, а селището им бива наречено Чирпалии, т.е. селото на чирпанлиите. По устни сведения на местни жители, през 1882 г. селото разполага с [[Църква (сграда)|църква]] и малка общинска сграда, която работи като кметство и училище едновременно, помещавани в различни стаи. Близо до пътя Пловдив–Карлово, (където в настояще време се нами­ра дворът на Пламен Делков), някога е имало хан, с кръчма и бръснарница, собственост на Георги Салашев, в който се е отбивал неколкократно при пътуванията си до [[Пловдив|Филибе]] през 1872 г. [[Васил Левски]].