Пандо Ванчев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 15:
От 1952 година Ванчев работи в апарата на БЗНС в [[Хасково]], между 1956 и 1976 година е заместник-председател и председател на Окръжния народен съвет, а през 1962 година става член на Управителния съвет на БЗНС.<ref name="ташев"/> През 1971 – 1976 година е член на новосъздадения [[Държавен съвет на Народна република България|Държавен съвет]], а от 1974 година е член на Постоянното присъствие на БЗНС.<ref name="ташев"/> Освен това е секретар на Постоянното присъствие на БЗНС.<ref>Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 341</ref> От 1973 до 1976 година е заместник-председател и първи заместник-председател на [[Държавен комитет за наука и технически прогрес|Държавния комитет за наука и технически прогрес]].<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 317, ISBN 954-528-790-X</ref>
 
В периода 1976 – 1986 година Пандо Ванчев е министър на съобщенията във [[Правителство на България (73)|второто правителство]] на [[Станко Тодоров]] и [[Правителство на България (74)|правителството]] на [[Гриша Филипов]]. През 1986-1989 г. е секретар на Постоянното присъствие на БЗНС. През 1979г е награден с орден"Георги димитров" , през 1984 - с орден "13 века България " , а през октомври 1989 година получава званието „[[Герой на социалистическия труд]]“, но в края на годината е отстранен от политическите си постове.<ref name="ташев"/>
 
== Източници ==