Тайна полиция: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Тайната полиция'''
▲'''Тайната полиция''' ''(също '''политическа полиция''' или '''служба за сигурност и/или безопасност''')'' е държавна структура за обезпечаване [[сигурност]]та, [[ред]]а и спокойствието в [[държава]]та, с оглед спазване [[законност]]та и нормалното протичане на държавното [[управление]]. В ''[[демокрация|демократични]]те [[страна|страни]]'' съблюдава спазване върховенството на [[конституция]]та и [[закон]]а, а в тоталитарните и [[авторитаризъм|авторитарни]]те основно следи и [[Политическа репресия|репресира]] политическите противници на [[режим]]а.
Произволните арести, отвличанията, измъчванията и убийствата са все инструменти, с които си служи тайната полиция „за предотвратяване, разследване или наказване на опозицията“.<ref>Elna Dragomir, „Police State“ in ''The SAGE Encyclopedia of Surveillance, Security, and Privacy'' (ed. Bruce A. Arrigo" SAFE, 2018), с. 753 – 56.</ref> Тъй като тайната полиция обикновено разполага с големи правомощия и свобода на действие, тя много често действа извън [[Върховенство на закона|върховенството на закона]].<ref>Gerald F. Gaus, ''Justificatory Liberalism: An Essay on Epistemology and Political Theory'' (Oxford University Press, 1996), с. 196.</ref>
Тайната полиция е по правило част от [[изпълнителна власт|изпълнителната власт]]. Различава се от т.нар. ''обикновени полицейски сили'' по методите, способите и средствата на работа (включително използването на външни и вътрешни [[шпионин|шпиони]], внедрени агенти и [[информатор]]и /може и доброволни/), които в повечето от случаите следва и остават скрити от [[Власт (институционална)|властта и [[общественост]]та, предвид [[цел]]ите които преследва.▼
▲Тайната полиция е по правило част от [[изпълнителна власт|изпълнителната власт]]. Различава се от
Висшият изпълнителски кадър на тайната полиция, за разлика от средните и нисши по [[длъжност]] [[служител]]и, [[сътрудник|сътрудници]]те, [[Агентура|агентурния]] апарат и информаторите, е видим за обществото. В съвременните държави обикновено тайната полиция е натоварена с функции по предотвратяване и разкриване на особено тежки и опасни [[престъпление|престъпления]] застрашаващи държавността, [[национална сигурност|националната сигурност]] и [[обществен ред|обществения ред]]. Не във всички случаи към тайната полиция е придадено [[контраразузнаване]]то на държавите.▼
▲Висшият
[[Ефективност]]та и [[ефикасност]]та от работата на тайната полиция се измерва по нейната [[резултат]]ивност, съобразно целите които преследва. За разлика от начина ѝ на работа, резултатите от дейността ѝ следва да са широко и публично оповестени, и най-вече видими и оценими от обществото в демократичните страни.▼
▲[[Ефективност]]та и [[ефикасност]]та от работата на тайната полиция се измерва по нейната [[резултат]]ивност, съобразно целите които преследва. За разлика от начина
Най-същественият аспект в работата на тайната полиция е контрола върху дейността ѝ. Обикновено той е [[парламент]]арен, а в случай на съмнения за закононарушения и нередности, и с участието на [[гражданско общество|гражданското общество]] при гаранции за съблюдаване [[секрет]]ността на агентурата и работата ѝ.▼
▲Най-същественият аспект в работата на тайната полиция е контрола върху дейността
Дейността на тайната полиция следва да се основава на спазването на строги професионални правила и отчетност, както и на [[субординация]] в работата ѝ с останалите власти и [[държавен орган|държавни органи]].▼
▲Дейността на тайната полиция следва да се основава на спазването на строги професионални правила и отчетност, както и на [[субординация]] в работата
==
Тайната полиция се появява в Европа през 18 век след [[Френската революция]], когато такива операции са създадени, за да се засичат всякакви възможни конспирации или революционна подривна дейност. Върхът на операциите на тайната полиция в Европа е в периода 1815 – 1860 г., когато забраните за гласувания, събрания, асоциации, съюзи и пресата са толкова строги в повечето европейски държави, че опозиционните групи се чувстват подтиквани към конспиративна дейност.<ref name="Goldstein">Robert Justin Goldstein, ''Political Repression in 19th Century Europe'' (1983; Routledge 2013 ed.)</ref> С особено лоша слава по това време е тайанта полиция на [[Австрийската империя]].<ref name="Goldstein"/> След 1860 г. употребата на тайна полиция спада, поради нарастващата либерализация, освен в автократични режими като [[Руската империя]].<ref name="Goldstein"/>
В Руската империя силите на тайната полиция са Трето отделение на Имперската канцелария, а след това [[Охранка]]. След [[Руска революция (1917)|Руската революция]], [[Съветският съюз]] установява [[ОГПУ]], [[НКВД]], [[НКГБ]], [[Министерство на вътрешните работи на СССР|МВД]] и [[КГБ]].<ref>Stephen J. Lee, ''Russia and the USSR, 1855 – 1991: Autocracy and Dictatorship'' (Routledge, 2006), ''passim''.</ref>
В [[Нацистка Германия]] тайната полиция [[Гестапо]] се използва в периода 1933 – 1945 г. за елиминиране на опозицията. Като част от [[Главно управление за имперска сигурност|Главното управление за имперска сигурност]] тя играе голяма роля в организирането на [[Холокост]]а. Въпреки че Гестапо има относително малко членове (32 000 към 1944 г.), то използва добре ресурсите си чрез информатори и голям брой доносници сред населението.<ref>[https://www.ushmm.org/wlc/en/article.php?ModuleId=10008218 Gestapo], ''Holocaust Encyclopedia'', United States Holocaust Memorial Museum</ref> След рухването на нацитския режим, [[ГДР|източногерманската]] тайна полиция [[Щази]] по подобен начин използва широка мрежа от цивилни информатори.<ref>Gary Bruce, ''The Firm: The Inside Story of the Stasi'' (Oxford University Press, 2010), с. 81 – 83.</ref>
== Източници ==
<references/>
[[Категория:Тайна полиция| ]]
|