Определителен член в българския език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Две дребни поправки |
Преименувах секцията →Проблеми: на "Особени случаи". Добавих липсващи случаи и примери. Изтрих примерите с грешна употреба на определителния член: достатъчни са примерите с правилна употреба. Етикети: Визуален редактор етикет: премахнати източници/бележки |
||
Ред 119:
Някои думи от чужд произход са от мъжки род, обаче завършват на гласна, различна от споменатите по-горе. Такива думи се членуват с член ''-то''. Примери: ''гуру'' — ''гуру'''то'''.''
== Особени случаи ==
Собствените имена поначало се схващат като определени, затова не се членуват: ''Елена, Петър'', а не ''<s>Елена'''та''', Петър'''ът'''</s>''. Например името ''Елена'' означава един определен човек с това име; кой е той, се подразбира от конкретната речева ситуация, но все пак става дума за определен човек, а не просто за една Елена от многото.
Изключение има при някои имена на географски обекти, които са винаги членувани, например ''Предел'''а'''''. Обяснението е, че те произхождат от нарицателни имена, затова определителният член се е запазил. Когато името е от мъжки род (в единствено число), се използва кратък член (''-а, -я'').
Поначало собствените имена на географски обекти не се членуват (освен ако не са винаги членувани): ''Марица'', а не ''<s>Марица'''та'''</s>''. Обаче при собствени имена на реки от мъжки род се допуска членуване с пълен или кратък член според общите правила; допуска се и липса на членуване.
Примери:
* В неофициална реч и в художествения стил се предпочитат членуваните форми: ''Дунав'''ът''' играеше весело. Плавахме по Дунав'''а'''. Искър'''ът''' влачеше водите си лениво.''
* В официална реч, например в научния стил, се предпочитат нечленуваните форми: ''Искър е най-дългата река в България.''
Собствени имена на географски обекти в множествено число се членуват винаги, освен когато определителният член отиде по-напред: ''Родопи'''те''', планина'''та''' Родопи, Анди'''те''', Кордилери'''те''', Бахамски'''те''' острови, Хаваи'''те''''' и т.н. Обяснението е, че щом са в множествено число, тези собствени имена се схващат като преосмислени нарицателни имена.
По същата логика задължително се членуват нарицателни имена, които служат като собствени имена на институции: ''Министерски'''ят''' съвет, Българска'''та''' национална телевизия, Народно'''то''' събрание, Европейски'''ят''' съюз'' и др.
== Историческа перспектива ==
Както в миналото, така и днес правилото за различаването на пълен и кратък определителен член в българския правопис бива обект на езиковедски спор<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=297404 Долу пълнияТ член! Не, глупаво е!]</ref>. Въпреки че нито в старите, нито в съвременните [[Български диалекти|български го̀вори]] се прави разграничение на синтактична основа между формите за пълен и кратък член, съществуват разлики в тяхната форма: едни диалекти използват само пълен член, други – само кратък. Поради това в [[книжовен език|книжовния език]] се е наложило правилото за употребата на пълната и кратката форма на пълния член спрямо падежа на името в изречението, т. нар. синтактично правило.
| |||