Определителен член в българския език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Преименувах секцията →Проблеми: на "Особени случаи". Добавих липсващи случаи и примери. Изтрих примерите с грешна употреба на определителния член: достатъчни са примерите с правилна употреба. Етикети: Визуален редактор етикет: премахнати източници/бележки |
Добавих информация за произхода на определителния член. |
||
Ред 133:
Собствени имена на географски обекти в множествено число се членуват винаги, освен когато определителният член отиде по-напред: ''Родопи'''те''', планина'''та''' Родопи, Анди'''те''', Кордилери'''те''', Бахамски'''те''' острови, Хаваи'''те''''' и т.н. Обяснението е, че щом са в множествено число, тези собствени имена се схващат като преосмислени нарицателни имена.
По същата логика задължително се членуват нарицателни имена, които служат като собствени имена на институции: ''Министерски'''ят''' съвет, Българска'''та''' национална телевизия, Народно'''то''' събрание, Европейски'''ят''' съюз'' и
Както в миналото, така и днес правилото за различаването на пълен и кратък определителен член в българския правопис бива обект на езиковедски спор<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=297404 Долу пълнияТ член! Не, глупаво е!]</ref>. Въпреки че нито в старите, нито в съвременните [[Български диалекти|български го̀вори]] се прави разграничение на синтактична основа между формите за пълен и кратък член, съществуват разлики в тяхната форма: едни диалекти използват само пълен член, други – само кратък. Поради това в [[книжовен език|книжовния език]] се е наложило правилото за употребата на пълната и кратката форма на пълния член спрямо падежа на името в изречението, т. нар. синтактично правило.▼
Когато нарицателно име в единствено число служи за собствено име на географски обект, езиковата практика е доста пъстра: някои имена се членуват, а други — не.
* Членът при имената от мъжки род единствено число се пише ''-о'' в именителен падеж, ''-а'' в родителен падеж и ''-атъ'' във винителен падеж.▼
Примери:
До края на [[19 век]] подобно правописно правило се прилага и при членуването на имената от женски род, където формата за членуване в именителен падеж ''-та'' се променя в ''-тѫ'' във винителен и родителен падеж успоредно с окончанието на думата, съответно от ''-а'' в ''-ѫ'' и от ''-я'' в ''- ѭ''.<ref>[http://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D1%8B%D0%B9-%D1%82%D1%8A_%D0%92%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%8A Македонскый-тъ Въпросъ] – [[w:Петко Славейков|Петко Рачов Славейков]], вестник [[w:Македония (вестник)|Македонія]], [[w:Цариград|Цариград]], година V, бр. 3 от 18.I.1871 г.</ref> Дриновската и Каравеловата правописна школа обаче използват единствено пълния член при имената от мъжки род.▼
* Членувани: ''Долно'''то''' езеро, Рибно'''то''' езеро, Трилистник'''а'''''.
[[Иванчевски правопис|Първият официален правопис на българския език]] санкционира употребата на определителния член според съвременното синтактично правило. През 1921 г. то е отменено от [[Омарчевски правопис|правописната реформа на правителството на БЗНС]] в полза на евфоничното правило, което определя пълен член да се ползва само пред думи, започващи с гласна. След [[деветоюнски преврат|деветоюнския преврат]] през 1923 г. цялата правописна реформа е отхвърлена и синтактичното правило е върнато в сила. В първоначалния проект за правописна реформа на [[правителство]]то на [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]] от 1945 г. на пълния и краткия опредетелен член се дава еднаква стойност и се позволява свободната им употреба като дублети, каквито те са в говоримата реч и поезията, но впоследствие е решено да се запази действащото синтактичното правило.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.dnesbg.com/index.php?page=NewsDetailsPage&id=12232 |заглавие=В споровете за българския правопис има политика и дори заплахи за убийство |достъп_дата=2010-11-24 |фамилно_име=Буров |първо_име=проф.дфн Стоян | дата=2010-02-11 |труд=в. „Янтра днес“}}</ref>▼
* Нечленувани: ''Черни връх, Зли дол, Стара планина, Средна гора''.
Като общо се членуват само нарицателните имена от среден род, единствено число, които служат като собствени имена на географски обекти. По изключение се членуват и нарицателни имена от другите родове в единствено число, когато се схващат като собствени и се употребяват само членувани: ''Трилистник'''а''', Предел'''а''''' и др.
Макар и общоприето, съвременното правило бива обект на критика от страна на някои български езиковеди, като [[Беньо Цонев]], [[Стефан Младенов]], [[Любомир Андрейчин]], [[Стойко Стойков]] и [[Петър Пашов]]. Докато някои предлагат премахване на пълния определителен член, други се обявяват за повторна замяна на синтактичното правило с евфоничното.▼
== Историческо развитие ==
Членната морфема произхожда от задпоставени показателни местоимения, които постепенно са се слели с поясняваната дума.
Примери:
* ''човекъ — '''този''' човекъ — човекъ '''тъ''' — човекъ'''тъ''' — човек'''ът''''' (краесловният ер е изчезнал, но другият ер се е запазил);
* ''роза — '''тази''' роза — роза '''та''' — роза'''та''''';
* ''дете — '''това''' дете — дете '''то''' — дете'''то'''''.
▲Както в миналото, така и днес правилото за
▲
▲До края на [[19 век|XIX век]] подобно правописно правило се прилага и при членуването на имената от женски род, където формата за членуване в именителен падеж ''-та'' се променя в ''-тѫ'' във винителен и родителен падеж успоредно с окончанието на думата, съответно от ''-а'' в ''-ѫ'' и от ''-я'' в ''- ѭ''.<ref>[http://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D1%8B%D0%B9-%D1%82%D1%8A_%D0%92%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%8A Македонскый-тъ Въпросъ] – [[w:Петко Славейков|Петко Рачов Славейков]], вестник [[w:Македония (вестник)|Македонія]], [[w:Цариград|Цариград]], година V, бр. 3 от 18.I.1871 г.</ref> Дриновската и Каравеловата правописна школа обаче използват единствено пълния член при имената от мъжки род.
▲[[Иванчевски правопис|Първият официален правопис на българския език]]
▲Макар и общоприето,
== Източници ==
| |||