Версайски дворец: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м дребни
Ред 21:
[[Картинка:PalaisDeVersaille.jpg|thumb|300px|Версайския дворец]]
 
''' Версайският дворец ''', наричан накратко '''Версай''' ({{lang-fr|Château de Versailles}}), е една от бившите резиденции на [[Франция|френските]] крале. Намира се в град [[Версай]], днес предградие на [[Париж]], регион [[Ил дьо Франс]].
 
Версайският дворец е един от най-известните [[дворец|дворци]] в [[Европа]], разположен е на югозапад от [[Париж]], тясно свързан с живота и управлението на [[Луи XIV]], известен като ''Кралят Слънце''.
Ред 43:
'''Първата строителна кампания''' (1664 – 1668) започва с ''Plaisirs de l'Île enchantée'' (Удоволствията на омагьосания остров), празненство, което се провело между 7 и 13 май 1664 г. Направени са промени в замъка и градините, за да се настанят 600 гости, поканени на партито.<ref>{{harvnb|Nolhac|1899}}{{page needed|date=August 2014}}; {{harvnb|Nolhac|1901}}{{page needed|date=August 2014}}; {{harvnb|Marie|1968}}{{page needed|date=August 2014}}; {{harvnb|Verlet|1985}}{{page needed|date=August 2014}}</ref>
 
'''Втората строителна кампания''' (1669 – 1672) била открита с подписването на Аахенски[[Аахен]]ски мирен договор, който слага край на [[Деволюционна война|Деволюционната война]]. По време на тази кампания, замъкът започва да променя външния си вид. Най-важната промяна в замъка е ловната хижа на Луи XIII.<ref>{{harvnb|Nolhac|1901}}{{page needed|date=August 2014}}; {{harvnb|Marie|Marie|1972}}{{page needed|date=August 2014}}; {{harvnb|Verlet|985}}</ref> Изключителното в проектирането и изграждането на кралските апартаменти е, че стаите в двата апартамента са с едни и същи конфигурация и размери, новаторство във френския дворцов дизайн. Както големият кралски апартамент, така и апартаментът на кралицата формират седем стаи с [[анфилада|анфиладен]] план. Декорацията на помещенията, която се провеждала под ръководството на Льо Брун, изобразява „героичните действия на царя“ и са представени в алегорична форма от действията на исторически личности от античното минало ([[Александър Велики]], [[Октавиан Август|Август]], [[Кир_II|Кир]], и т.н.).<ref>{{harvnb|Berger|1986}}{{page needed|date=August 2014}}; {{harvnb|Félibien|1674}}{{page needed|date=August 2014}}; {{harvnb|Verlet|1985}}{{page needed|date=August 2014}}</ref>
С подписването на Неймегенския договор от 1678 г., което слага край на [[Холандска война|френско-холандската война]],
 
'''третатаТретата строителна кампания''' във Версай започва (1678 – 1684) под ръководството на архитекта [[Жул Ардуен-Мансар]]. Версайският дворец придобва много, от това което виждаме днес. В допълнение към Огледалната зала, Ардуен-Мансар проектира северното и южното крило, както и Оранжерията. Льо Брун се заема не само с интериора на новите попълнения на двореца, но си и сътрудничи с Льо Нотър в озеленяването на градините на двореца.<ref>{{harvnb|Berger|1985}}{{page needed|date=August 2014}}; {{harvnb|Thompson|2006}}{{page needed|date=August 2014}}; {{harvnb|Verlet|1985}}{{page needed|date=August 2014}}</ref>
Скоро след разгрома в [[Деветгодишната война]] (1688 – 1697), Луи XIV предприема последната си строителна кампания във Версай.
 
'''Четвъртата строителна кампания''' (1699 – 1710) се концентрира почти изцяло върху изграждането на кралския параклис, проектиран също от Ардуен-Мансар и завършен от [[Робер де Кот]]. Има и някои изменения в калскиякралския апартамент, а именно изграждането на Салона с биволско око и кралската спалня. Със завършването на параклиса през 1710 г. почти всички строителни дейности във Версай прекъсват; строителството няма да бъде възобновено до управлението на [[Луи XV]] двадесет години по-късно.<ref>{{harvnb|Nolhac|1911}}{{page needed|date=August 2014}}; {{harvnb|Marie|Marie|1976}}{{page needed|date=August 2014}}; {{harvnb|Marie|Marie|1984}}{{page needed|date=August 2014}}; {{harvnb|Verlet|1985}}</ref>
 
<gallery caption="Постепенно застрояване на двореца" class="center">
Ред 80:
След смъртта на [[Луи XIV]] през [[1715]] г. наследникът му възлага на архитект [[Жак-Анж Габриел]] да надстрои в северното крило разкошен придворен [[оперен театър]] с подвижна сцена за 700 зрители. Изработката му е филигранна. Подът на [[овалната зала]] с добра акустика и позлатени резби е от трицветен [[мрамор]]. Използвана е само в изключителни случаи, защото се е осветявала от 10&nbsp;000 свещи в 14 кристални полилея – лукс за държавната хазна.
 
[[Кралят Слънце]] имал в двореца си [[Огледална галерия]], дълга 73 m и висока 13 m. Срещу нейните 17 прозореца, които гледат към парадната част на парка, симетрично са разположени кристални огледала. Целият таван е в стенописи, величаещи живота на монарха. Тук кралят посрещал точно в 11 часа представителите на народа, които му връчвали петиции. За да се достигне до този огледален рай, се минава през [[Залата на мира]] или [[Залата на войната]].
 
Във Версайския дворец са подписани редица международни договори. Той е образец за големите дворци в Европа.
Ред 103:
* [http://www.chateauversailles.fr/ Официална страница на Версайския дворец]
* [http://www.pbase.com/ngruev/versaille Снимки от Версайския дворец]
{{Нормативен контрол}}
 
{{Превод от|en|Palace of Versailles|637655139}}
[[Категория:Обекти на световното наследство във Франция]]