Отваря главното меню

Промени

[[File:Stoyan_Zaimov2.jpg|мини|180п|Стоян Заимов в Москва, 1881 г.]]
[[File:Портрет на Стоян Заимов Иван Мърквичка 1904.jpg|мини|180п|Портрет на Стоян Заимов от [[Иван Мърквичка]], 1904]]
Завършва Педагогическия институт в [[Москва]] (1882). Отново учителства в различни градове на България – [[Шумен]] (1882 – 1884), [[Варна]] (1884 – 1885), [[Кюстендил]] (1888 – 1895) и [[София]] (1898 – 1901)). През 1895 г. става за три години член на постоянния учебен комитет към [[Министерство на народното просвещение|Министерството на народното просвещение]]. Съставя учебници и методически ръководства. Основава сп. „Училищен преглед“ (1896 – 1949). Директор на [[Народна библиотека|Народната библиотека]] в [[София]] (1903 – 1908).
 
През 1892 г. е избран за председател на комитета “Цар Освободител Александър ІІ”, чиято основна задача е да събере средства за построяване паметник на Александър ІІ и дом за българските ветерани, поборници и опълченци. В периода 1903-1907 г. комитетът изгражда [[Паметник на Цар Освободител|паметника на цар Освободител]] в София, Параклис-мавзолея и Скобелевия парк в Плевен, превръща в музеи къщи в Плевен, Пордим, Г. Студена и Бяла<ref name="plev_Стоя">{{Цитат уеб
Наред със [[Захари Стоянов]] полага основата на българската модерна [[Мемоари|мемоарна]] традиция.
| заглавие = Стоян Заимов (1853-1932) {{!}} Община Плевен
| автор =
| труд = Община Плевен
| дата =
| достъп_дата = 23 януари 2019
| уеб_адрес = https://pleven.bg/bg/gordeem-se-s-tyah/stoyan-zaimov-1853-1932/
| език =
| цитат =
}}</ref>.
 
През 1895 г. става за три години член на постоянния учебен комитет към [[Министерство на народното просвещение|Министерството на народното просвещение]]. Съставя учебници и методически ръководства. Основава сп. „Училищен преглед“ (1896 – 1949). Директор на [[Народна библиотека|Народната библиотека]] в [[София]] (1903 – 1908).
 
От 1908 г. до смъртта си живее и работи в [[Плевен]], където е назначен за директор на Управлението на Военно-историческите къщи музеи и паметници. Къщата му днес е превърната в музей „Стоян и Владимир Заимови“, а недалеч е паметникът-гробница на Стоян и Владимир Заимови, изграден през 1960 г.<ref name="audi_Къща">{{Цитат уеб
| заглавие = Къща Музей „Стоян и Владимир Заимови“
| автор =
| труд =
| дата =
| достъп_дата = 23 януари 2019
| уеб_адрес = https://audiotravelguide.ro/bg/къща-музей-стоян-и-владимир-заимови/
| цитат =
}}</ref>.
 
Наред със [[Захари Стоянов]] полага основата на българската модерна [[Мемоари|мемоарна]] традиция, като през 1884 г. започва да пише „Миналото“.
 
Умира в град [[Плевен]] в 1932 година.