Уикипедия

Определителен член в българския език: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Премахнат излишният нов ред
м форматиране: 53x тире, 4x кавички, 17 интервала, URL, нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 1:
'''Определителният член''' в [[Български език|българския език]] е [[морфема]], която се добавя в края на думите, след всички други морфеми, включително след окончанието. Определителният член посочва предмета като вече познат, срещан в текста, тоест изразява категорията [[определеност]].
 
Българският език е единственият [[славянски езици|славянски език]], който притежава категорията определеност. <ref>Десислава Тодорова, Елиза Василева, [http://georgesg.info/belb/studenti/todorova/edna-refererentna-neopredelenost.htm Един (една, едно, едни) като показател за референтна неопределеност]</ref>
 
Пример: ''Срещнах сестра'''та''' на Иван.'' Това изречение означава, че сестрата на Иван е вече познато лице, например била е спомената в някое от предишните изречения или Иван има само една сестра.
Ред 9:
Примери: ''небе'''то''', Вселена'''та''', слънце'''то''', луна'''та''', въздух'''ът'''''.
 
Това се отнася и за отвлечени понятия, както и за конкретни понятия, когато са употребени в обобщен смисъл — – тоест когато някое име в единствено или множествено число означава всички лица или предмети от даден клас.
 
Примери:
Ред 32:
Примери:
 
* ''Би ли отворил врата'''та'''?'' Става дума за вратата на къщата или на стаята, в която се намираме в този миг.
* ''Я виж какво прави дете'''то'''.'' Подразбира се едно определено дете.
 
Ред 40:
 
<br />
 
== Определителен член в книжовния език ==
Определителният член зависи от рода и числото на името, а при думите от [[мъжки род]] в единствено число е два вида — – пълен и непълен.
 
=== Форми за род и число ===
Line 56 ⟶ 57:
Членовете за множествено число поначало са неударени. Само при числителните редни имена членът ''-те'' носи ударение. Изключение са формите ''две'''те''''' и ''три'''те''''', в които ударението остава върху корена.
 
Родът на името не оказва пряко влияние на определителния член, а само косвено — – чрез окончанието. Дори една и съща дума може да се членува по два различни начина, ако има различни форми за множествено число.
 
Пример:
 
*''крило — – крила — – крила'''та'''; рамо — – рамена — – рамена'''та''';''
*''крило — – криле — – криле'''те'''; рамо — – рамене — – рамене'''те'''.''
 
Числителните бройни имена (без думите ''две'' и ''три'') притежават и една остаряла форма за членуване в множествено число: ''-тях''. Тя винаги е ударена. Например ''пет'''тях''', седем'''тях''', десет'''тях''', сто'''тях'''''. Употребата на тези форми не се препоръчва.
Line 69 ⟶ 70:
 
==== В женски род, единствено число ====
Думите от женски род в единствено число се членуват с ''-та''. Това се отнася както за думите, завършващи на гласна (''птица'''та''', леля'''та''', синя'''та''', зелена'''та''', моя'''та''', трета'''та'''''), така и за думите, завършващи на съгласна (''есен'''та''', вечер'''та'''''). Само че във втория случай членът е ударен, а в първия — – не.
 
При думи от женски род, завършващи на ''-т'' или ''-щ'', се получава двойно ''т'' или съчетанието ''щт'' (''пролет'''та''', радост'''та''', твърдост'''та''', смърт'''та''', нощ'''та''', пещ'''та''''').
Line 78 ⟶ 79:
Друга малка група съществителни имена от мъжки род завършват на ''-о'' или ''-е'', което е характерното окончание за думите от среден род. Затова тези думи се членуват като имената от среден род, тоест с неударен член ''-то''. Примери: ''дядо'''то''''', ''чичо'''то'''''.
 
Някои думи от чужд произход са от мъжки род, обаче завършват на гласна, различна от споменатите по-горе. Такива думи се членуват с член ''-то''. Примери: ''гуру'' — – ''гуру'''то'''.''
 
Повечето думи от мъжки род в единствено число завършват на съгласна. Те се членуват с ''-ът, -а'' (твърда форма) или ''-ят, -я'' (мека форма).
 
Определителният член ''-ът'' се произнася така, както се пише. Формите ''-а, -я'' и ''-ят'' се произнасят съответно [''-ъ''], [''-йъ''] и [''-йът'']. Понякога членът е ударен (''мъж'''ът''', мъж'''а'''; клас'''ът''', клас'''а'''; крак'''ът''', крак'''а'''; ден'''ят''', ден'''я'''''), а в други случаи е без ударение (''влак'''ът''', влак'''а'''; човек'''ът''', човек'''а'''; смели'''ят''', смели'''я''''').
 
Меката форма се използва при прилагателните и числителните редни имена, а също и при притежателните местоимения, например ''добри'''ят''', пети'''я''', мо'''ят'''''. Когато завършват на ''-й'', тази буква изчезва при членуване, тъй като съответният звук се съдържа в буквата ''я'' от определителния член; например ''мой — – мо'''ят'''''. А когато завършват на твърда съгласна, преди определителния член се добавя буквата ''и''; например ''зелен — – зеления''. Причината е, че членуваният вариант произлиза от стара форма, която вече не се употребява. Тя в завършвала на ''-ий''; например ''зелений''. Последният звук (''й'') е причина за мекостта на определителния член.
 
Меко членуване има и при следните съществителни имена от мъжки род:
 
* десетте съществителни имена ''цар, крал, ден, сън, кон, огън, път, зет, лакът, нокът''; например ''цар'''ят''', път'''я''''' и т.н. (причината е, че в миналото тези думи са завършвали с мека съгласна; например ''царь'');
* съществителните, които завършват на ''-й''; например ''славей — – славеят'';
* съществителните, които съдържат наставката ''-тел'', без значение дали означават лица или предмети; например ''учител — – учител'''я''', предпазител — – предпазител'''я'''''; но ако завършекът ''-тел'' не е наставка, тогава думата се членува твърдо, например ''котел — – котел'''ът''', петел — – петел'''а''', хотел — – хотел'''а''''';
* съществителните имена, които съдържат наставката ''-ар'' или ''-яр'' и означават лица; например ''ключар — – ключар'''я''', юбиляр — – юбиляр'''ят''', титуляр — – титуляр'''я'''''; но ако завършекът ''-ар'' или ''-яр'' не е наставка или думата не означава лице, тя се членува твърдо: ''дар — – дар'''ът''', пазар — – пазар'''а''', формуляр — – формуляр'''а''', календар — – календар'''ът'''''.
 
Обяснението за последните две точки е, че съответните наставки в миналото са били меки, тоест ''-тель, -арь, -ярь''.
 
Съществителните имена от мъжки род, които не попадат в никой от изброените четири случая, се членуват твърдо: ''ред — – ред'''ът''', трактор — – трактор'''а''', клас — – клас'''а''''' и т.н.
 
==== Правило за пълния и краткия член ====
Когато се членува име или местоимение от мъжки род, единствено число, което завършва на съгласна, се пише пълен или кратък член в зависимост от службата на името или местоимението в изречението. Пълен член (''-ът, -ят'') се употребява на местата, където някога е бил използван именителният падеж. С други думи, пълен член получават подлогът и неговите съгласувани определения и приложения, включително сказуемното определение на подлога; още сказуемото и неговите съгласувани определения и приложения (когато сказуемото е изразено чрез членувано име от мъжки род, единствено число). Кратък член се появява на местата, където се е използвал падеж, различен от именителния, тоест за всички други части на изречението — – допълнението и неговите определения и приложения, включително сказуемното определение на допълнението; а също и при обстоятелствените пояснения.
 
Несъгласуваните определения се членуват с непълен член, независимо към коя част на изречението се отнасят. Причината е, че те се въвеждат винаги от някакъв предлог, а име, въведено от предлог, не може да бъде в именителен падеж.
Line 104 ⟶ 105:
Примери:
 
*'''Пълен член:'''<br>Подлог: ''Хлебар'''ят''' меси тестото. Вятър'''ът''' шуми в клоните на дърветата.''<br>Съгласувано определение на подлога: ''Стари'''ят''' човек се усмихна.''<br>Съставно именно сказуемо: ''Това е въпрос'''ът''', на който не можах да отговоря.''<br>Съгласувано определение на сказуемото: ''Вие ли сте нови'''ят''' директор?''<br>Сказуемно определение на подлога: ''Той се смята най-умни'''ят'''.''<br>Приложение на подлога: ''Георгиев, учител'''ят''' по история, влезе в час.''<br>Съгласувано определение на приложението на подлога: ''Георгиев, нови'''ят''' учител по история, влезе в час.''<br>Приложение на именно сказуемо: ''Господин Иванов е директорът — – ръководител'''ят''' на нашето предприятие.''<br>Съгласувано определение на приложението на именно сказуемо: ''Господин Иванов е директорът — – главни'''ят''' ръководител на нашето предприятие.''
*'''Непълен член:'''<br>Пряко допълнение: ''Някой счупи прозорец'''а'''.''<br>Непряко допълнение: Д''окараха брашно на хлебар'''я'''.''<br>Съгласувано определение на допълнението: ''Поздравихме стари'''я''' човек.''<br>Обстоятелствено пояснение: ''Срещнахме се на следващи'''я''' ден.''<br>Обстоятелствено пояснение: ''Други'''я''' път ела сам.''<br>Сказуемно определение на допълнението: ''Заварих '''го''' същи'''я'''.'' (Т.е. ''непроменен''.)<br>Несъгласувано определение на допълнението: ''Момчето чу шума на вятър'''а'''.''<br>Несъгласувано определение на подлога: ''Безпокои ме мисълта за утрешни'''я''' ден.''
 
Пълен член се използва и за обръщение, което не е в звателна форма, защото то се отнася към подлога: ''Ученик'''ът''' с червеното яке, кажи си името!''
 
Обаче в следното изречение няма обръщение, а удвоено допълнение, затова се използва кратък член: ''Ученик'''а''' с червеното яке, доведете '''го''' при мен!''
 
Просто практическо правило за различаване на подлога и допълнението (в 3 л., ед.ч.): подлогът може да се замести с думата '''''той''''', а допълнението — – с думата '''''него''''' ('''''го''''', '''''му'''''). Например: ''Камък'''ът''' счупи прозорец'''а.''' = '''Той''' счупи '''него.''' = '''Той го''' счупи.'' В случая можем да заменим ''камък'''ът''''' с '''''той''''', а ''прозорец'''а''''' — – с думата '''''го''''' или с '''''него'''''. Следователно ''камък'''ът''''' е подлог, а ''прозорец'''а''''' е допълнение.
 
Понякога са възможни два различни синтактични анализа; в такъв случай може да бъде правилно както членуването с пълен член, така и членуването с кратък член.
Line 117 ⟶ 118:
Пример:
 
*''Видях влак'''а''' да идва. = Видях '''го''' да идва.''
*''Видях влак'''ът''' да идва. = Видях '''той''' да идва.''
 
Особен случай са непълните изречения — – тези, в които липсва подлогът или сказуемото, или и двете. (''Мръкна се. Огън!'') Проблем с членуването възниква обикновено в изреченията, при които липсва сказуемо. Примери:
 
*''Ето роман'''а''', който търсиш.'' В главното изречение липсва подлог. Използван е кратък член, защото думата ''роман'''а''''' е допълнение: ''Ето роман'''а.''' = Ето '''го.'''''
* В заглавията обикновено липсва сказуемо, а цялото заглавие най-често може да се схване като подлог — – название на някакъв предмет или лице. Затова в заглавия обикновено се използва пълен член: ''"Прекрасни„Прекрасни'''ят''' нов свят"свят“''. Това се прави дори когато заглавието като цяло играе ролята на допълнение: ''В книгата "Прекрасни„Прекрасни'''ят''' нов свят"свят“ авторът Олдъс Хъксли разглежда утопията за постигане на съвършено общество с помощта на технологиите.''
* В заглавие, в което липсва сказуемо, се използва кратък член, ако членуваната дума се намира след предлог: в такъв случай тя не може да се схване като подлог. Пример: ''"По„По свет'''а''' и у нас"нас“''.
 
Прякорите се членуват само с кратък член: ''Апостол'''а''' на свободата, Петър Моканин'''а''', Калмук'''а''''' и т.н. Изключение: ''Иван Кралич'''ът''''' (в някои говори липсва кратък член; когато това се отнася за говора, използван от по-стари писатели в техните литературни произведения, прякорите остават така, както писателят ги е употребил).
Line 141 ⟶ 142:
Правилото за пълния и краткия член е присъщо единствено на книжовния език и няма основа в българските диалекти. Нито един български говор не познава подобно разграничение между пълен и кратък член. Това правило не важи за устната реч, тоест то е правописно, но не и правоговорно правило. В устната реч се употребява пълен или кратък член по избор на говорещия и няма разлика в смисъла.
 
Правилото за пълния и краткия член не важи за поезията. Поетическата реч има собствени, по-важни изисквания — – за римуване, благозвучие и т.н.
 
== Особени случаи ==
Line 157 ⟶ 158:
Собствени имена на географски обекти в множествено число се членуват винаги, освен когато определителният член отиде по-напред: ''Родопи'''те''', планина'''та''' Родопи, Анди'''те''', Кордилери'''те''', Бахамски'''те''' острови, Хаваи'''те''''' и т.н. Обяснението е, че щом са в множествено число, тези собствени имена се схващат като преосмислени нарицателни имена.
 
По същата логика задължително се членуват нарицателни имена, които служат като собствени имена на институции: ''Министерски'''ят''' съвет, Българска'''та''' национална телевизия, Народно'''то''' събрание, Европейски'''ят''' съюз'' и т.н.
 
Когато нарицателно име в единствено число служи за собствено име на географски обект, езиковата практика е доста пъстра: някои имена се членуват, а други — – не.
 
Примери:
Line 177 ⟶ 178:
* ''Петър '''изглеждаше''' най-силни'''ят''' в класа.''
* ''Димитър '''стана''' първенец'''ът''' на състезанието.''
* ''Той не се промени — – '''остана''' същи'''ят'''.''
* ''Паролата '''се явява''' най-важни'''ят''' елемент от сигурността на една програма.''
* ''Корупцията '''представлява''' най-съществени'''ят''' проблем на съдебната система.''
Line 189 ⟶ 190:
* ''Адвокатът '''представлява''' обвиняеми'''я'''.''
 
Както се вижда от съпоставката на двете групи от примери, някои глаголи могат да бъдат пълнозначни в едни изречения, но спомагателни — – в други.
 
Дори когато глаголът е спомагателен, името може да не е част от сказуемото, например:
Line 207 ⟶ 208:
Примери:
 
* ''човекъ — – '''този''' човекъ — – човекъ '''тъ''' — – човекъ'''тъ''' — – човек'''ът''''' (краесловният ер е изчезнал, но другият ер се е запазил);
* ''роза — – '''тази''' роза — – роза '''та''' — – роза'''та''''';
* ''дете — – '''това''' дете — – дете '''то''' — – дете'''то'''''.
 
Както в миналото, така и днес правилото за употребата на пълен и кратък определителен член в българския правопис е обект на езиковедски спор.<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=297404 Долу пълнияТ член! Не, глупаво е!]</ref> Нито в старите, нито в съвременните [[Български диалекти|български го̀вори]] се прави разграничение на синтактична основа между формите за пълен и кратък член. Едни диалекти използват само пълен член, а други —– само кратък. Поради това в [[книжовен език|книжовния език]] се е наложило т. нар. синтактично правило за употребата на пълен и кратък член в зависимост от синтактичната функция (постарому: падежа) на името в изречението.
 
За пръв път това правило е въведено от [[Неофит Рилски]] в неговата „Болгарска граматика“ от 1835 г.: „Членът при имената от мъжки род единствено число се пише ''-о'' в именителен падеж, ''-а'' в родителен падеж и ''-атъ'' във винителен падеж.”“
 
До края на [[19 век|XIX век]] подобно правописно правило се прилага и при членуването на имената от женски род, където формата за членуване в именителен падеж ''-та'' се променя в ''-тѫ'' във винителен и родителен падеж успоредно с окончанието на думата, съответно от ''-а'' в ''-ѫ'' и от ''-я'' в ''- ѭ''.<ref>[http://bg.wikisource.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D1%8B%D0%B9Македонскый-%D1%82%D1%8A_%D0%92%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%8Aтъ_Въпросъ Македонскый-тъ Въпросъ] – [[w:Петко Славейков|Петко Рачов Славейков]], вестник [[w:Македония (вестник)|Македонія]], [[w:Цариград|Цариград]], година V, бр. 3 от 18.I.1871 г.</ref> Дриновската и Каравеловата правописна школа обаче използват единствено пълния член при имената от мъжки род.
 
[[Иванчевски правопис|Първият официален правопис на българския език]] установява употребата на определителния член според съвременното синтактично правило. През 1921 г. то е отменено от [[Омарчевски правопис|правописната реформа на правителството на БЗНС]] в полза на правилото за благозвучие, според което пълен член се използва само пред думи, започващи с гласна. След [[деветоюнски преврат|деветоюнския преврат]] през 1923 г. правописната реформа на БЗНС е отхвърлена и синтактичното правило е върнато в сила. В първоначалния проект за правописна реформа на [[правителство]]то на [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]] от 1945 г. се дава еднакво значение на пълния и краткия определителен член и се позволява свободната им употреба като дублети, каквито те са в говоримата реч и поезията. Впоследствие е решено да се запази действащото синтактичното правило.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.dnesbg.com/index.php?page=NewsDetailsPage&id=12232 |заглавие=В споровете за българския правопис има политика и дори заплахи за убийство |достъп_дата=2010-11-24 |фамилно_име=Буров |първо_име=проф.дфн Стоян | дата=2010-02-11 |труд=в. „Янтра днес“}}</ref>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Определителен_член_в_българския_език“.