Определителен член в българския език: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 85:
Определителният член ''-ът'' се произнася така, както се пише. Формите ''-а, -я'' и ''-ят'' се произнасят съответно [''-ъ''], [''-йъ''] и [''-йът'']. Понякога членът е ударен (''мъж'''ът''', мъж'''а'''; клас'''ът''', клас'''а'''; крак'''ът''', крак'''а'''; ден'''ят''', ден'''я'''''), а в други случаи е без ударение (''влак'''ът''', влак'''а'''; човек'''ът''', човек'''а'''; смели'''ят''', смели'''я''''').
 
Меката форма се използва при прилагателните и числителните редни имена, а също и при притежателните местоимения, например ''добри'''ят''', пети'''я''', мо'''ят'''''. Когато завършват на ''-й'', тази буква изчезва при членуване, тъй като съответният звук се съдържа в буквата ''я'' от определителния член; например ''мой – мо'''ят'''''. А когато завършват на твърда съгласна, преди определителния член се добавя буквата ''и''; например ''зелен – зелениязелени'''я'''''. Причината е, че членуваният вариант произлиза от стара форма, която вече не се употребява. Тя в завършвала на ''-ий''; например ''зелений''. Последният звук (''й'') е причина за мекостта на определителния член.
 
Меко членуване има и при следните съществителни имена от мъжки род: