Определителен член в българския език: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 90:
 
* десетте съществителни имена ''цар, крал, ден, сън, кон, огън, път, зет, лакът, нокът''; например ''цар'''ят''', път'''я''''' и т.н. (причината е, че в миналото тези думи са завършвали с мека съгласна; например ''царь'');
* съществителните, които завършват на ''-й''; например ''славей – славеятславе'''ят'''''; (при членуване буквата ''й'' отпада, тъй като нейният звук се съдържа в буквата ''я'' от определителния член);
* съществителните, които съдържат наставката ''-тел'', без значение дали означават лица или предмети; например ''учител – учител'''я''', предпазител – предпазител'''я'''''; но ако завършекът ''-тел'' не е наставка, тогава думата се членува твърдо, например ''котел – котел'''ът''', петел – петел'''а''', хотел – хотел'''а''''';
* съществителните имена, които съдържат наставката ''-ар'' или ''-яр'' и означават лица; например ''ключар – ключар'''я''', юбиляр – юбиляр'''ят''', титуляр – титуляр'''я'''''; но ако завършекът ''-ар'' или ''-яр'' не е наставка или думата не означава лице, тя се членува твърдо: ''дар – дар'''ът''', пазар – пазар'''а''', формуляр – формуляр'''а''', календар – календар'''ът'''''.