Определителен член в българския език: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎Правило за пълния и краткия член: Почерняне на определителния член на "Хисаря" и "Предела".
→‎Особени случаи: Премахната забележката, че един от особените случаи е спорен.
Ред 197:
* ''Аз '''съм''' <u>за</u> най-млади'''я''' от присъстващите.'' Тук имаме непряко допълнение; това личи от предлога, който го въвежда.
 
Поначало след предлог не може да се употреби именителен падеж, затова след предлог се използва непълен член. СпоренТова есе случаят,отнася когатои за сказуемното определение на подлога, когато е въведено с предлог (''за'' или ''като'').
 
Примери:
Пример: ''Той се смята '''(за)''' най-умни'''я/ят''' от всички нас.''
 
* ''Той се смята най-умни'''ят''' от всички нас.''
Ако предлогът ''за'' отпадне, изречението безспорно ще изисква пълен член. По-често обаче предлогът остава и тогава е спорно дали членът да бъде пълен, или кратък.
Пример:* ''Той се смята '''(за)''' най-умни'''я/ят''' от всички нас.''
 
Вторият вариант е по-естествен и по-често използван.
 
== Историческо развитие ==