Определителен член в българския език: Разлика между версии

Това се отнася и за отвлечени понятия, както и за конкретни понятия, когато са употребени в обобщен смисъл –— тоест когато някое име в единствено или множествено число означава всички лица или предмети от даден клас.

Определителният член зависи от рода и числото на името, а при думите от [[мъжки род]] в единствено число е два вида –— пълен и непълен.

Родът на името не оказва пряко влияние на определителния член, а само косвено –— чрез окончанието. Дори една и съща дума може да се членува по два различни начина, ако има различни форми за множествено число.

*''крило –— крила –— крила'''та'''; рамо –— рамена –— рамена'''та''';''

*''крило –— криле –— криле'''те'''; рамо –— рамене –— рамене'''те'''.''

Думите от среден род в единствено число се членуват с ''-то'', независимо дали завършват на ''-о'', или на ''-е''. Примери: ''куче'''то''', езеро'''то'''; зелено'''то''', синьо'''то'''; мое'''то''', нейно'''то'''; първо'''то''', трето'''то'''.'' Този член никога не е ударен.

Думите от женски род в единствено число се членуват с ''-та''. Това се отнася както за думите, завършващи на гласна (''птица'''та''', леля'''та'''; синя'''та''', зелена'''та'''; моя'''та''', негова'''та'''; първа'''та''', трета'''та'''''), така и за думите, завършващи на съгласна (''есен'''та''', вечер'''та'''''). Само че във втория случай членът е ударен, а в първия –— не.

Някои думи от чужд произход са от мъжки род, обаче завършват на гласна, различна от споменатите по-горе. Такива думи се членуват с член ''-то'', който не носи ударение. Например ''гуру'' –— ''гуру'''то'''.''

Меката форма се използва при прилагателните и числителните редни имена, а също и при притежателните местоимения, например ''добри'''ят''', пети'''я''', мо'''ят'''''. Когато завършват на ''-й'', тази буква изчезва при членуване, тъй като съответният звук се съдържа в буквата ''я'' от определителния член; например ''мой –— мо'''ят'''''. А когато завършват на твърда съгласна, преди определителния член се добавя буквата ''и''; например ''зелен –— зелени'''я'''''. Причината е, че членуваният вариант произлиза от стара форма, която вече не се употребява. Тя в завършвала на ''-ий''; например ''зелений''. Последният звук (''й'') е причина за мекостта на определителния член.

* съществителните, които завършват на ''-й''; например ''славей –— славе'''ят'''''; (при членуване буквата ''й'' отпада, тъй като нейният звук се съдържа в буквата ''я'' от определителния член);

* съществителните, които съдържат наставката ''-тел'', без значение дали означават лица или предмети; например ''учител –— учител'''я''', предпазител –— предпазител'''я'''''; но ако завършекът ''-тел'' не е наставка, тогава думата се членува твърдо, например ''котел –— котел'''ът''', петел –— петел'''а''', хотел –— хотел'''а''''';

* съществителните имена, които съдържат наставката ''-ар'' или ''-яр'' и означават лица; например ''ключар –— ключар'''я''', юбиляр –— юбиляр'''ят''', титуляр –— титуляр'''я'''''; но ако завършекът ''-ар'' или ''-яр'' не е наставка или думата не означава лице, тя се членува твърдо: ''дар –— дар'''ът''', пазар –— пазар'''а''', формуляр –— формуляр'''а''', календар –— календар'''ът'''''.

Съществителните имена от мъжки род, които не попадат в никой от изброените четири случая, се членуват твърдо: ''ред –— ред'''ът''', трактор –— трактор'''а''', клас –— клас'''а''''' и т.н.

Когато се членува име или местоимение от мъжки род, единствено число, което завършва на съгласна, се пише пълен или кратък член в зависимост от службата на името или местоимението в изречението. Пълен член (''-ът, -ят'') се употребява на местата, където някога е бил използван именителният падеж. С други думи, пълен член получават подлогът и неговите съгласувани определения и приложения, включително сказуемното определение на подлога; още сказуемото и неговите съгласувани определения и приложения (когато сказуемото е изразено чрез членувано име от мъжки род, единствено число). Кратък член се появява на местата, където се е използвал падеж, различен от именителния, тоест за всички други части на изречението –— допълнението и неговите определения и приложения, включително сказуемното определение на допълнението; а също и при обстоятелствените пояснения.

*'''Пълен член:'''<br>Подлог: ''Хлебар'''ят''' меси тестото. Вятър'''ът''' шуми в клоните на дърветата.''<br>Съгласувано определение на подлога: ''Стари'''ят''' човек се усмихна.''<br>Съставно именно сказуемо: ''Това е въпрос'''ът''', на който не можах да отговоря.''<br>Съгласувано определение на сказуемото: ''Вие ли сте нови'''ят''' директор?''<br>Сказуемно определение на подлога: ''Той се смята най-умни'''ят'''.''<br>Приложение на подлога: ''Георгиев, учител'''ят''' по история, влезе в час.''<br>Съгласувано определение на приложението на подлога: ''Георгиев, нови'''ят''' учител по история, влезе в час.''<br>Приложение на именно сказуемо: ''Господин Иванов е директорът – ръководител'''ят''' на нашето предприятие.''<br>Съгласувано определение на приложението на именно сказуемо: ''Господин Иванов е директорът –— главни'''ят''' ръководител на нашето предприятие.''

Просто практическо правило за различаване на подлога и допълнението (в 3 л., ед.ч.): подлогът може да се замести с думата '''''той''''', а допълнението –— с думата '''''него''''' ('''''го''''', '''''му'''''). Например: ''Камък'''ът''' счупи прозорец'''а.''' = '''Той''' счупи '''него.''' = '''Той го''' счупи.'' В случая можем да заменим ''камък'''ът''''' с '''''той''''', а ''прозорец'''а''''' –— с думата '''''го''''' или с '''''него'''''. Следователно ''камък'''ът''''' е подлог, а ''прозорец'''а''''' е допълнение.

Особен случай са непълните изречения –— тези, в които липсва подлогът или сказуемото, или и двете. (''Мръкна се. Огън!'') Проблем с членуването възниква обикновено в изреченията, при които липсва сказуемо. Примери:

Правилото за пълния и краткия член не важи за поезията. Поетическата реч има собствени, по-важни изисквания –— за римуване, благозвучие и т.н.

Когато нарицателно име в единствено число служи за собствено име на географски обект, езиковата практика е доста пъстра: някои имена се членуват, а други –— не.

Както се вижда от съпоставката на двете групи от примери, някои глаголи могат да бъдат пълнозначни в едни изречения, но спомагателни –— в други.

* ''човекъ –— '''този''' човекъ –— човекъ '''тъ''' –— човекъ'''тъ''' –— човек'''ът''''' (краесловният ер е изчезнал, но другият ер се е запазил);

* ''роза –— '''тази''' роза –— роза '''та''' –— роза'''та''''';

* ''дете –— '''това''' дете –— дете '''то''' –— дете'''то'''''.

Както в миналото, така и днес правилото за употребата на пълен и кратък определителен член в българския правопис е обект на езиковедски спор.<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=297404 Долу пълнияТ член! Не, глупаво е!]</ref> Нито в старите, нито в съвременните [[Български диалекти|български го̀вори]] се прави разграничение на синтактична основа между формите за пълен и кратък член. Едни диалекти използват само пълен член, а други –— само кратък. Поради това в [[книжовен език|книжовния език]] се е наложило т. нар. синтактично правило за употребата на пълен и кратък член в зависимост от синтактичната функция (постарому: падежа) на името в изречението.