Сабя: Разлика между версии

'''Сабя''' (на [[английски език|английски]] и {{lang-fr|sabre}}, {{lang-ru|сабля}}, {{lang-pl|szabla}}, {{lang-hu|szablya}}) е разновидност на [[меч]]а, представляваща дълго [[хладно оръжие]], което обикновено се държи с една ръка и има извито и заточено само от едната страна острие. Исторически сабите възникват сред степните конни народи на [[Средна Азия]] и [[Източна Европа]] към [[8 век]].<ref>Българска академия на науките, „Енциклопедия А–Я“, Издателство на БАН, София, 1974, стр. 717.</ref> Типът им постепенно се разпространява и става обичаен за регионите на [[Индия]], [[Персия]] и [[Близкия изток]]. От 17 – 18 век навлизат и във всички видове и родове на модерните армии, като до повсеместното им снемане от въоръжение през 20 век се превръщат в едни от най-масово използваните бойни хладни оръжия. В наши дни имат ограничена церемониална употреба.▼