Теофан Райнов: Разлика между версии

'''Теофан Райнов Попович''' е български обществен и политически деец от [[Възраждане]]то, син на известния книжовник и учител [[Райно Попович]]. Един от основателите на движението „Млада България“, съратник на Георги Раковски, Иван Касабов, Любен Каравелов и Васил Левски.

Роден през януари [[1837]] г. в [[Карлово]] в семейството на учителя [[Райно Попович]]. Връстник и съученик на [[Васил Левски]]. Учи във взаимното училище и в гръкоеленическата школа при баща си. През 1851 г. постъпва в училище „Св.Св. Кирил и Методий“ в [[Пловдив]], което завършва през 1855 г. и заминава за [[Истанбул|Цариград]], където започва работа в търговската кантора „Братя Гешови“.<ref>http://www.voivodi.eu/revolucioneri-cetnici/teofan-rajnov</ref>

През 1858 г. след смъртта на баща му заминава за [[Виена]] при своя вуйчо Христо Д. Гешов, където учи счетоводство, помага в търговската кантора на вуйчо си, а след смъртта му през 1860 г. поема дейността ѝ. През 1862 г. се среща с [[Георги Раковски]] и се посвещава на революционното дело. През 1863 г. се жени за Елисавета Манова от [[Казанлък]], която умира две години по-късно при раждане. През 1864 г. е обвинен в умишлен фалит на кантората, съден е във Виена и лежи за кратко в затвора.

След като се завръща в България, се установява в Пловдив, а през 1867 г. заминава за Цариград, където се включва в борбите за църковна независимост. През есента на 1868 г. получава предложение от адвокат Манол Иванов, който отговаря за турското разузнаване сред българската емиграция, да стане турски шпионин. Заедно с д-р Миркович той приема, но с ясната идея да работи като двоен агент – вместо да издава българите, да им помага да избегнат преследване.<ref>http://www.otbrana.com/новини_4722</ref> След ареста на д-р Миркович е принуден на бяга в [[Цюрих]] и се завръща в Цариград през 1872 г. след смъртта на великия везир Али паша.

Поддържа връзки с българската емиграция – с [[Георги Раковски]] – още от 1862 г., [[Любен Каравелов]], [[Иван Касабов (революционер)|Иван Касабов]]. Член е на политическата групировка „Млада„[[Млада България“България (организация)|Млада България]]“ на Иван Касабов. С парите, дадени му от османските власти за подкупи, финансира емигрантската преса, дори и обиколката на Васил Левски в България. Именно при него Левски праща помощника си [[Ангел Кънчев]], за което пише писмо на Райнов на 25 ноември 19711871 г. <ref>Страшимиров, Димитър. "Васил Левски. Живот, дела, извори., т. 1, София, 2014, с. 99.</ref> През 1869 г. със специална мисия посещава [[Италия]], [[Женева]], и [[Лондон]], където се среща с [[Джузепе Мацини]], [[Михаил Бакунин]] и [[Александър Херцен]]<ref>Каратеотодора-Възвъзова, Кирила, Здравка Нонева, Виктория Тилева. Васил Левски. Документален летопис 1837 – 1873, С., 1987, с. 302.</ref>. Участва в учредителното събрание на [[Български революционен централен комитет|БРЦК]] на 25 март 1872 г.

През 1872 г. е назначен за главен управител на Барон Хиршовата железница, където работи до 1877 г. Заподозрян от турските власти отново бяга – този път в [[Триест]], откъдето се завръща след края на [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война]] през 1878 г.

Веднага след освобождението е назначен за окръжен управител на Карлово, а по-късно и за префект на Пловдив. От октомври 1882 г. до януари 1883 г е помощник кмет на [[София]]. След това е околийски управител на [[Омуртаг]], окръжен управител на [[Хасково]], [[Бургас]], [[Силистра]], [[Видин]], [[Свищов]], [[Разград]], [[Трън]], [[Севлиево]], [[Пазарджик]] и [[Кюстендил]]. За приноса му за изграждане на българската държавност през 1890 г. е награден с орден „Св„[[Свети Александър (орден)|Св.Александър“ Александър]]“ – 5-таV степен с грамота.<ref>http://www.voivodi.eu/revolucioneri-cetnici/teofan-rajnov</ref>

Умира в Карлово на [[18 септември]] [[1910]] г.