Асинхронен двигател: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Brassmonger (беседа | приноси) м →Пускане на асинхронен двигател: пояснение Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
Brassmonger (беседа | приноси) Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
Ред 55:
== Пускане на асинхронен двигател ==
Асинхронните машини създават редица трудности при пускане и по-общо при преходните процеси. В двигателен режим тези трудности се изразяват в това, че ако машината е с ротор, съединен накъсо, директното ѝ захранване от мрежовото напрежение е еквивалентно на включване на трансформатор с накъсо съединена вторична намотка – протичат извънредно големи пускови токове, докато работното тяло се ускори до номинална тангенциална скорост. Това е особено голям недостатък при машини с големи [[инерционни моменти]], присъединени към вала, при тежки пускови условия, при понижено захранващо напрежение, повишена температура на околната среда и
Друг конструктивен подход е изработването на ротори с дълбоки и тесни проводници (и съответно канали в магнитопровода на работното тяло за полагането им), на ротори с двойни коаксиални кафези, от които външният е изработен от сплав с голямо [[специфично съпротивление]] – и в двата случая се използва честотно зависимото отместване на тока по сечението на проводника в работното тяло – т. нар. [[скин-ефект]]. Когато двигателят стартира, честотата на токовете в проводниците на работното тяло е висока и въпросният ефект е силен (той е честотно зависим) и изтласква токовете в най-повърхностните части на проводниците, което е еквивалентно на намаляване сечението, и съответно, на увеличаване на съпротивлението на тези проводници. С ускоряването на работното тяло (ротора при въртящите машини) ефектът намалява и токовете се разпределят по-равномерно по сечението на проводниците, съпротивлението спада. Всичко това става автоматично, без външен контрол.
Ред 65:
# Загубите от [[токове на Фуко]] в магнитопрвода трябва да остават допустимо малки при най-високата предвидена работна честота.
Промяната на честотата се постига с честотни инвертори от два типа: Инвертори с фиксирано управление и инвертори с т.нар. векторно управление.<ref>http://www.engineering-review.bg/bg/upravlenie-na-asinhronni-elektrodvigateli/2/444/<ref/> Наименованието ''векторно управление'' се дължи на факта, че при него, освен честотата и амплитудата на синусоидалните напрежения в трите фази, се променя и фазовата разлика между тях, т.е. взаимното разположение на векторите на мъгнитните потоци. Това управление налага използването на
[[Файл:StarDeltaSwitch.jpg|мини|превключване звезда/триъгълник.]]
|