Асинхронен двигател: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 55:
 
== Пускане на асинхронен двигател ==
Асинхронните машини създават редица трудности при пускане и по-общо при преходните процеси. В двигателен режим тези трудности се изразяват в това, че ако машината е с ротор, съединен накъсо, директното ѝ захранване от мрежовото напрежение е еквивалентно на включване на трансформатор с накъсо съединена вторична намотка – протичат извънредно големи пускови токове, докато работното тяло се ускори до номинална тангенциална скорост. Това е особено голям недостатък при машини с големи [[инерционни моменти]], присъединени към вала, при тежки пускови условия, при понижено захранващо напрежение, повишена температура на околната среда и др. неблагоприятни обстоятелства. За избягване на този проблем са разработени редица подходи, както вътрешно-конструктивни за машината, така и отнасящи се до захранването ѝ. Пример за вътрешно конструктивно решение за намаляване на големия пусков ток е навиването на ротораротор с намотка, която може да се присъедини чрез [[Колекторна комутация|пръстени]] и четки към външен пусков реостат с постепенно или постъпателно, намаляващо приблизително до нула съпротивление. С добавяне на паралелна индуктивност към всяко от пусковите съпротивления се постига плавно ускорение при малък брой пускови степени.
 
Друг конструктивен подход е изработването на ротори с дълбоки и тесни проводници (и съответно канали в магнитопровода на работното тяло за полагането им), на ротори с двойни коаксиални кафези, от които външният е изработен от сплав с голямо [[специфично съпротивление]] – и в двата случая се използва честотно зависимото отместване на тока по сечението на проводника в работното тяло – т. нар. [[скин-ефект]]. Когато двигателят стартира, честотата на токовете в проводниците на работното тяло е висока и въпросният ефект е силен (той е честотно зависим) и изтласква токовете в най-повърхностните части на проводниците, което е еквивалентно на намаляване сечението, и съответно, на увеличаване на съпротивлението на тези проводници. С ускоряването на работното тяло (ротора при въртящите машини) ефектът намалява и токовете се разпределят по-равномерно по сечението на проводниците, съпротивлението спада. Всичко това става автоматично, без външен контрол.
Ред 65:
# Загубите от [[токове на Фуко]] в магнитопрвода трябва да остават допустимо малки при най-високата предвидена работна честота.
 
Промяната на честотата се постига с честотни инвертори от два типа: Инвертори с фиксирано управление и инвертори с т.нар. векторно управление.<ref>http://www.engineering-review.bg/bg/upravlenie-na-asinhronni-elektrodvigateli/2/444/<ref/> Наименованието ''векторно управление'' се дължи на факта, че при него, освен честотата и амплитудата на синусоидалните напрежения в трите фази, се променя и фазовата разлика между тях, т.е. взаимното разположение на векторите на мъгнитните потоци. Това управление налага използването на мощни микроконтролери, цифрови сигнални контролери или цифрови сигнални процесори (DSP), които да осигуряват достатъчно бързото изпълняване на значително по-сложните алгоритми. Благодарение на последните се получават предимствата: осигуряване на максимален въртящ момент при малка скорост на въртене, плътно приближаване на формата на токовете на статора до синусоидалната, общо подобряване на параметрите и системите за управление.
 
[[Файл:StarDeltaSwitch.jpg|мини|превключване звезда/триъгълник.]]